Парламентът прие на първо четене промени за улесняване на закриването на висши училища

Парламентът прие на първо четене два законопроекта за промени в Закона за висшето образование, внесени от Андрей Чорбанов от партия „Има такъв народ“ и група народни представители. Промените целят да улеснят процедурата по закриване на висши училища, които не осъществяват образователна дейност, както и да отпадне ограничението за държавно финансиране на обучението в приоритетни професионални направления и защитени специалности.

Облекчена процедура за закриване на висши училища

Един от внесените законопроекти въвежда облекчена процедура за закриване на висши училища, които не провеждат траен образователен процес. По думите на вносителя Андрей Чорбанов това ще спомогне за опазването на репутацията на университетската система и ще защити правата и интересите на студентите. Те ще бъдат насочени към други висши учебни заведения, предлагащи качествено образование.

Важен аспект на тази процедура е, че тя не може да бъде злоупотребена, тъй като закриването става само по предложение на Министерски съвет и се одобрява от Народното събрание, под контрола на обществеността и медиите.

Промени при държавното финансиране на обучението

Вторият законопроект предвижда отпадане на ограниченията за предоставяне на средства от държавния бюджет за обучение на студенти и докторанти в приоритетни професионални направления и защитени специалности в държавните висши училища. Тази мярка ще намали разходите на семействата на студентите и докторантите, които желаят да се преквалифицират.

В мотивите за законопроекта се посочва също, че работодателите имат интерес от увеличаване на кадрите в приоритетните икономически сектори, което ще подпомогне развитието на работната сила в тези области. Заложена е ежегодна актуализация на списъците за приоритетни направления и защитени специалности, а промяната се очаква да влезе в сила от 1 януари догодина.

Подкрепа от Министерството на образованието

Министърът на образованието Красимир Вълчев посочи, че министерството подкрепя и двата законопроекта. Той обясни, че към момента няма нормативна база за закриване на висши училища, които не осъществяват траен учебен процес.

Министърът акцентира и върху количествения и структурен дисбаланс в образованието и пазара на труда. За всеки 100 души в пенсионна възраст в професионалния сектор средно навлизат едва 60 млади специалисти. Най-болезнен е недостигът на технически кадри – например, при пенсиониране на 100 инженери, едва 45 биват заменени.

Вълчев подчерта, че днешните млади хора ще сменят професиите си многократно през живота си и поради това постоянното преквалифициране е неизбежно. Затова законопроектите биват подкрепяни като част от необходимите мерки за адаптиране на образованието към динамичните условия на трудовия пазар.

Нови тенденции в развитието на висшето образование

Предложенията за промени отразяват стремеж към по-гъвкава и адекватна висшистарска система, която да осигури качествено образование и отговаряща на пазара на труда квалификация. С премахването на бюрократичните пречки при закриване на неефективни университети и по-голямата подкрепа за приоритетните специалности се очаква повишаване на конкурентоспособността на висшето образование в страната.