Парламентът прие промени в закона за инвестициите с нови стимули

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които позволяват на инвеститорите с инвестиционен сертификат да сключват договори за наем на неполивни земеделски земи от седма до десета категория за срок до 10 години. Законопроектът е внесен от народния представител от ГЕРБ-СДС Александър Иванов и цели улесняване на инвестиционния климат в страната.

Основни промени в закона за инвестиции

С приетите текстове инвеститорите получават възможност да наемат земи по разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които са неполивни и попадат в категория от седма до десета или са некатегоризируеми. Срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 10 години.

В този контекст, предложението предизвика дебат в Народното събрание. Депутати от „Възраждане“ изразиха несъгласие и настояваха договорите за наем да се сключват само ако за въпросните земеделски парцели не са постъпили заявления за ползването им по предназначение. Александър Иванов обаче отговори, че законопроектът не цели насърчаване на изграждането на фотоволтаични паркове и определя опасенията на опозицията като неоснователни.

Промени, свързани с публичните предприятия и инвеститорите

Сред другите изменения е и възможността публични предприятия да продават, заменят или учредяват ограничени вещни права върху имоти без провеждане на търг или конкурс. Това послужи за основа на критики от страна на народния представител Климент Шопов от „Възраждане“, който гласува „против“. Той заяви, че е против инвеститори да придобиват земи, собственост на болници, летища, ВиК дружества, пристанища и железници, без публична процедура и често на цена, равна на данъчната оценка, която е значително по-ниска от пазарната стойност.

Законопроектът предвижда, че цената на тези имоти не може да бъде по-ниска от тяхната данъчна оценка. Също така се урежда, че когато инвестиционен проект е в имот без влязъл в сила подробен устройствен план, срокът за изпълнение може да бъде спрян до 24 месеца, докато планът влезе в сила.

Цели и мотиви на законопроекта

Александър Иванов подчерта важността на българските инвеститори и техния потенциал да развиват икономиката и да повишават конкурентоспособността и заплатите. Той посочи, че при избора на регион инвеститорите гледат основно инфраструктурата и наличието на работна сила. Иванов отхвърли предложението на „Възраждане“ за възвръщане на 20% от инвестициите в региони с по-висока от средната безработица.

Мотивите към законопроекта изтъкват, че чрез промените се осигурява възможност за безвъзмездна финансова помощ за приоритетни инвестиционни проекти в преработващата промишленост, образованието и научните изследвания. Предвижда се също оптимизиране на административните срокове за обслужване на инвеститорите от страна на Българската агенция за инвестиции и общинските кметове.

Значителна новост е внедряването на механизъм за контрол върху кметовете при сертифициране на общински инвестиционни проекти, както и намаляване изискването за минимално самоучастие на инвеститора от 40% на 25%. Освен това, схемата за помощ за обучение вече няма да бъде ограничена само до придобиване на професионална квалификация.

Законопроектът бе гласуван на първо четене на 9 април и след дискусии и изменения получи парламентарно одобрение на второ четене.