Макрон предлага разполагане на френски ядрени самолети в Европа

Френският президент Еманюел Макрон обяви готовност да води разговори с други европейски държави за разполагане на френски самолети с ядрени оръжия на техна територия. Той посочи, че този процес ще се оформи официално през следващите седмици и месеци, като подчерта важни условия за сигурността и финансовата ангажираност на Франция.

Ядрено разширяване в Европа и условията на Франция

Тази инициатива на френския президент дойде на фона на геополитическите напрежения между САЩ и Русия и опасенията относно евентуално мащабно изтегляне на американските военни сили от Европа. Франция и Великобритания са единствените европейски страни с ядрени арсенали, докато останалите членки на НАТО досега са разчитали на американския ядрен чадър.

Макрон уточни, че Франция няма да поема разходи за сигурността на други държави и че потенциалното разполагане на френски ядрени сили няма да намали националните й възможности. Крайната дума за евентуалното използване на ядрен арсенал ще се запази в ръцете на президента, който е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната.

Президентът припомни, че европейският характер на френското ядрено възпиране не е новост, а е заложен още в доктрината на Шарл Де Гол, като в основата му стоят „жизненоважните интереси“ не само на Франция, но и на ключовите й партньори в Европа.

Геополитическият контекст и европейската отбрана

В началото на март Макрон постави въпроса за стратегическа дискусия относно европейската отбрана под френски ядрен чадър. Тази позиция бе отговор на изказване на бъдещия германски канцлер Фридрих Мерц, който подчерта необходимостта Европа да се подготви за ситуации без американска военна гаранция.

Макрон обрисува момента като „геополитическо пробуждане“ и напомни, че Европа е създадена за мир, но призова за запазване на свободата пред предизвикателствата пред континента.

Санкции срещу Русия и позицията към конфликта в Газа

Относно конфликта в Украйна, френският президент заяви, че Европа е готова да наложи нови санкции срещу Русия, ако Кремъл не спази договореното прекратяване на огъня. Той отбеляза, че се разглеждат възможности за „вторични санкции“ срещу преговарящи с финансови услуги и изкопаеми горива.

В момента ЕС е наложил 16 пакета санкции върху Русия от началото на войната, като предстояща седемнадесета серия ще засегне по-широко финансовия сектор и петролния пазар. Идеята е да бъдат насочени и към руски петролни компании, както и към финансови институции в трети страни, които подпомагат заобикаляне на санкциите.

Макрон също критикува действията на израелското правителство в Газа, като ги определи за „неприемливи“ и „позор“. Въпреки че посочи, че ролята на историците е да определят термина „геноцид“, той заяви, че е един от малкото световни лидери, посетили граничния район между Египет и Газа и описва преживяното като "една от най-тежките гледки", които е виждал.

Той изрази съжаление, че помощта към засегнатия регион е блокирана и посочи, че въпросът за „преразглеждане на споразуменията за сътрудничество“ между ЕС и Израел остава „отворен“.

Европейска сигурност в промяна

Обявената инициатива от Макрон отразява нарастващата нужда за самостоятелна европейска отбрана в контекста на съвременните международни отношения. Тя съчетава историческия ядрен капацитет на Франция с необходимостта от нова сигурност в променящия се геополитически пейзаж.