Откриха най-старите отпечатъци от влечугоподобно животно на 350 млн. години

Учени от Австралия са открили най-старите известни фосилни отпечатъци от влечугоподобно животно, датирани отпреди около 350 милиона години. Тази находка предоставя нови доказателства, че първите сухоземни животни са развили адаптацията за живот на сушата значително по-бързо, отколкото се смяташе досега, съобщава Българската телеграфска агенция (БТА).

Нов поглед към еволюцията на сухоземните животни

Преди тази находка, най-ранните известни отпечатъци от крака на влечуги бяха открити в Канада и датирани на около 318 милиона години. Откритието в Австралия, на пясъчникова плоча близо до Мелбърн, променя тази представа, показвайки крака с дълги пръсти и остри нокти, наподобяващи куки.

Според палеонтолога Стюарт Сумида от Калифорнийския щатски университет, който не е участвал в проучването, „мислехме, че преходът от перка към крайник е отнел много повече време“. Той коментира, че новото откритие е най-ранното доказателство за животно с нокти, с което реално се доказва, че сухоземните адаптации са настъпили по-бързо, отколкото е приемано.

Учените предполагат, че животното е било с дължина около 80 см и е могло да прилича на съвременен варан. Това животно принадлежи към клон, който води до днешните влечуги, птици и бозайници – амниотите, които са развили крака с нокти, подходящи за ходене по твърда земя.

Изключителна находка и нейната важност

Палеонтологът Пер Ахлберг от университета в Упсала, Швеция, един от авторите на изследването, обяснява, че ноктите са ключов идентификационен елемент, тъй като само сухоземните животни са развили твърди нокти. Първите гръбначни животни – риби и земноводни – никога не са имали такива адаптации, защото са били зависими от водна среда за размножаване.

Вкаменелостите от Австралия разкриват много повече от самата форма на животното – те показват поредица от събития, случили се за един ден. Според Ахлберг, едно от влечугите е препускало по меката почва, когато е започнал лек дъжд. Дъждовни капки са частично покрили следите, а след това други две животни са преминали в обратна посока, преди почвата да се втвърди и да бъде покрита с утайка.

Палеонтологът Джон Лонг от университета Флиндърс в Австралия, съавтор на проучването, отбелязва: „Вкаменелостите са красиви, защото разказват как същество е живяло, а не само как е изглеждало.“

Палеоекологичен контекст на находката

През този период Австралия е била част от суперконтинента Гондвана, а регионът е бил горещ и обширните гори са започнали да покриват планетата. Това предполага, че древното влечуго е живяло в топъл и влажнодив екосистемен комплекс.

Откритието е публикувано в научното издание „Нейчър“ и значително обогатява знанието за ранната еволюция на сухоземните влечуги и техните адаптации към живот извън водната среда.