През 2024 г. 295 милиона души са засегнати от глобален глад, предупреждава ООН

През 2024 г. глобалният глад е засегнал рекордните 295 милиона души в 53 държави, основно поради конфликти и намаляване на финансирането за международна помощ, предупреди Глобалната мрежа срещу продоволствените кризи в годишния си доклад, публикуван днес и цитира от Франс прес. В документа се очертават притеснителни перспективи и за 2025 г., когато подкрепата за хуманитарни операции продължава да намалява.

Рекордно спешно положение и основни причини

За шеста поредна година глобалната продоволствена ситуация остава влошена, като негативната динамика в Судан, Бирма и Газа компенсира подобренията в страни като Афганистан и Кения. От общо 295,3 милиона души, страдащи от продоволствена несигурност, почти 2 милиона са в състояние, близко до глада, което е най-високият регистриран брой от началото на издаването на доклада през 2016 г.

Най-сериозно засегнати са населението в Судан и Ивицата Газа, както и по-малко в Мали и Хаити. Райн Паулсен, директор на Службата за извънредни ситуации и устойчивост към Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), заяви: „Тук става дума за краен недостиг на храна, за пълно изчерпване на механизмите за устойчивост и оцеляване.”

През юли 2023 г. в лагера "Замзам" в Дарфур бяха регистрирани случаи на глад, ситуация, с която светът не се е сблъсквал от 2020 г. Наскоро подобни случаи бяха установени и в други четири области в Судан. В палестинската територия Газа диагностичният инструмент за продоволствена сигурност (IPC) оцени риска от глад като критичен, след вече 19 месеца война и два месеца блокада на международната помощ.

Конфликти, климат и финансиране – основни фактори за хранителните кризи

Авторите на доклада посочват, че основната причина за кризите през 2024 г. са конфликтите и свързаното с тях насилие, което води до масови разселвания на населението. Това засяга 140 милиона души в 20 страни. Освен това, в 18 държави екстремни климатични явления, усилени от глобалното затопляне, предизвикват селскостопански бедствия като суши в Южна Африка и наводнения в Бангладеш и Нигерия.

Докладът предупреждава, че геополитическото напрежение, нарастващите конфликти и глобалната икономическа несигурност, в комбинация с ниско финансиране на помощта, вече влошават продоволствената сигурност в държави като Демократична република Конго и Хаити.

Икономическите сътресения, включително ескалиращите мита и отслабването на американския долар, могат да доведат до рязък скок в цените на хранителните продукти и да нарушат веригите за доставки. Притесненията се задълбочават и заради очакваното намаление на финансовата помощ, особено след оттеглянето на САЩ – по-големият донор досега – в началото на 2025 г.

Това ще засегне операциите в страни като Афганистан, Етиопия, Хаити и Йемен, като се прогнозира спад на финансирането на хуманитарни дейности, свързани с прехраната, с до 45%. По този начин помощта за най-малко 14 милиона деца ще бъде изложена на риск, което може да доведе до сериозно недохранване и смърт.

Призиви за повече подкрепа и ефективни решения

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш изразява сериозна загриженост за рекордните нива на глад и недохранване и предупреждава, че „старите кризи се изострят от една по-нова: драматичното намаляване на хуманитарното финансиране.” Той посочва, че намаляването на помощите не е просто провал на системите, а провал на хуманността.

В светлината на предстоящите драстични съкращения в ресурсите, Райн Паулсен от ФАО препоръчва засилване на подкрепата за селското стопанство като ефективна стратегия. Пример за успех е Афганистан, където през последните три години броят на хората с продоволствена несигурност е намалял с осем милиона, благодарение на подкрепата за земеделските стопани да увеличат производството си.

„Селското стопанство струва четири пъти по-малко от другите форми на хранителна помощ“, посочва Паулсен, но подчертава, че „мирът е предпоставка“ и припомня, че „правото да се изхранваш е основно човешко право.”