Бюджетът за 2026 г. с фокус върху социални искания и 3% дефицит
Проектобюджетът е съгласуван от коалицията, предвижда подкрепа за здравния сектор и 5 млрд. лева за инвестиции
Бюджетът на България за 2026 година се очаква да бъде внесен в Народното събрание тази седмица, съобщи депутатът от „Има такъв народ“ (ИТН) Павела Митова, която е председател на енергийната комисия в парламента. Това стана ясно в предаването „Неделя 150“ по БНР.
След провеждането на Съвет за съвместно управление коалиционните партньори са постигнали съгласие по проектобюджета, който вече е гласуван единодушно с 9 гласа. „Бюджетът беше гласуван с 9 гласа единодушно в този му вид. Тази седмица трябва да бъде факт в Народното събрание“, посочи Митова, коментирайки очакванията за бързо приемане на финансовата рамка.
Основни параметри и бюджетен дефицит
Според думите на Митова, проектобюджетът включва социалните искания на коалиционните партньори и гарантира изпълнението на инвестиционната програма. Възможно е да има увеличение на осигурителните вноски с около 2 процента, като от ИТН са успели да предотвратят повишаването на здравните вноски.
„Постоянно се говори за тежката финансова ситуация, в която страната се намира от няколко години. Бюджетът, който представяме, е балансиран, с дефицит от 3 процента“, заяви Митова и уточни, че този процент е максималната допустима граница. Тя допълни, че въпреки дясното си икономическо виждане, разбира необходимостта от дефицит в условията на дългова спирала и растящи социални плащания, които надвишават икономическия растеж.
Социални политики и заплати в здравеопазването
Една от темите в интервюто беше удовлетворяването на исканията на младите лекари и останалия медицински персонал. Митова увери, че всички заети в здравния сектор ще получават достойно и справедливо заплащане.
„Исканията на младите лекари ще бъдат удовлетворени“, подчерта тя, като обясни, че решението за тях ще се реализира чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с трансфер от централния бюджет в размер на 260 милиона лева. Заплатите на младите лекари ще достигнат 1860 евро, което е 150 процента от средната работна заплата и ще бъде официално залегнало в закона за лечебните заведения.
Медицинските сестри и акушерките ще получават възнаграждение от 1550 евро (125% от средната брутна заплата), като минималната заплата в страната остава 620 евро. Що се отнася до майчинството, през втората година обезщетението ще е 460 евро (около 900 лева), а хората, които се върнат на работа, ще получават 75 процента от обезщетението.
Капиталови инвестиции и планове за развитие
Митова посочи, че капиталовата програма за следващата година ще бъде разширена и в нея ще бъдат включени инвестиции на стойност 5 милиарда лева, осигурени чрез Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тези средства имат за цел да подпомогнат значими проекти и да стимулират икономическото развитие на страната.
