Казахстан планира изграждането на атомна електроцентрала в село Улкен

След референдум страната се връща към ядрената енергетика, докато глобалните тенденции стимулират нови инвестиции в сектора

Казахстан планира изграждането на атомна електроцентрала в село Улкен
Снимка © Mike Stewart, БТА

Около 1500 души живеят в село Улкен в Казахстан, разположено в сух район на брега на езерото Балхаш. Тази отдалечена местност не е традиционно място за почивка, но през 2024 г. там предстои изграждането на атомна електроцентрала. Това решение беше одобрено след референдум, иницииран от правителството, въпреки че предишните планове за централа от 1997 г. не се осъществиха заради протести на местното население и екологични организации, съобщава испанското издание „Паис“.

От 1999 г. Казахстан няма атомна електроенергия поради липса на капацитет и сега страната се връща към този енергиен ресурс. Влошената световна геополитическа обстановка и нуждата от независими и стабилни енергийни източници подхранват възраждането на ядрената енергетика. Нарастващото търсене на електроенергия, свързано с развитието на изкуствения интелект и електрификацията на автомобилния транспорт, също е важен фактор.

Глобални тенденции в ядрената енергетика

Според годишния доклад за статуса на световната ядрена енергия, по света функционират 407 реактора, като 64 са в строеж, а 33 – в процес на закриване. Те осигуряват около 9% от глобалното електропроизводство. Повечето нови съоръжения са съсредоточени в Азия, предимно в Китай и Индия, но се изграждат и в Турция, Египет и Русия.

Съединените щати са водеща ядрена сила, с 30% от световното производство. Въпреки остарялата инфраструктура, те разчитат на атомната енергия за 19% от консумираната електроенергия. Президентът Доналд Тръмп заяви намерението си да увеличи производството четворно до 2050 г., подписвайки през май 2024 г. укази за стимулиране на сектора. Това включва удължаване живота на съществуващите 94 реактора, опростяване на разрешителните процедури и намаляване на екологичните изисквания.

Друга страна, която преосмисля ядрената енергия, е Италия, която затвори централите си след Чернобилската авария през 1987 г., но сега разглежда възможността за малки модулни реактори. Полша, въпреки геополитическите рискове от съседството си с Украйна и Беларус, планира първата си АЕЦ на брега на Балтийско море. Финландия и Швеция също работят за утрояване на ядреното си производство до 2050 г., подкрепяйки частните оператори.

Политика и инвестиции в Европа и САЩ

В Европа Европейската комисия изчисли, че инвестиции в размер на около 241 милиарда евро до 2050 г. са необходими както за удължаване на живота на действащите реактори, така и за изграждането на нови. В Лондонската среща на ядрения сектор през септември 2024 г. са участвали над 1100 делегати от 59 държави, включително представители на големи банки и международни финансови институции.

В новите технологии и ядрената енергия се интересуват и големи технологични компании като Amazon, Google и Microsoft, които са сключили споразумения за доставка на ядрена енергия за центровете си за данни в САЩ. Според физика Джеймс Уокър, ядрената енергия е особено важна за поддържането на енергийните нужди на цифровите платформи, тъй като е независима от географски и климатични условия, за разлика от възобновяемите източници.

Предизвикателства и съпротиви към ядрената енергетика

Въпреки растящия интерес към ядрената енергия, екологичните организации от десетилетия предупреждават за опасностите от радиоактивните отпадъци и риска от сериозни аварии. Германия затвори всички свои АЕЦ след инцидента във Фукушима през 2011 г., ускорявайки прехода към възобновяеми източници, които вече осигуряват над половината от енергията в страната. Въпреки че внася атомна енергия от чужбина, възможността за повторно пускане на централи в Германия е малко вероятна, тъй като политическото мнение остава разединено.

Във Франция, която произвежда 68% от електроенергията си от ядрени реактори и е основният ядрен производител в ЕС, правителството обяви планове за построяване на нови реактори. През 2022 г. беше одобрено изграждането на шест нови реактора, които се очаква да започнат работа от 2035 г. Според във Франция ядрената енергия е въпрос на стратегически суверенитет. Въпреки това, предизвикателство остава осигуряването на уран, тъй като 80% от необходимото количество се внася от чужбина, както и финансирането на обновяването на съоръженията, много от които са близо до 40 години.

Най-мощният реактор във Франция, новото съоръжение във Фламанвил, беше свързан към националната мрежа през декември 2024 г. след години на забавяне и значително превишение на бюджета с около 6 милиарда евро.

Ядрената енергия отново в центъра на вниманието

С нарастващото световно внимание към климатичните промени, енергийната сигурност и технологичния напредък, ядрената енергетика преживява своеобразен ренесанс. Новите инвестиции, подкрепата от правителства и бизнеса, както и развитието на иновативни технологии като малките реактори показват възможности за стабилни и нисковъглеродни енергийни източници в бъдеще. Въпреки това, рискът и притесненията, свързани с отпадъците и безопасността, остават важни теми за дискусия.

Още от категорията

Виж всички
Виж всички

Дневни новини

Manage cookie consent