Тина Търнър преодолява миналото и става кралица на рокендрола

До средата на 80-те години Тина Търнър вече бе преминала през всички изпитания, които музикалната индустрия може да ѝ предложи. Тя дори се съмняваше в собствената си устойчивост, докато не откри будизма и не започна да работи с новия си мениджър Роджър Дейвис, което означаваше ново начало в кариерата и живота ѝ.

От този момент нататък Търнър се превърна в една изпълнена с нова енергия и увереност артистка, позната вече не с ранимостта си, а като преродената „кралица на рокендрола“. Тя започна да избира внимателно проектите си, отказвайки например участие във филма на Стивън Спилбърг „Пурпурен цвят“, тъй като историята беше твърде близка до нейния собствен опит на насилие в брака с Айк Търнър. Работата ѝ под ръководството на Роджър Дейвис доведе до издаването на албума „Private Dancer“, който затвърди позицията ѝ и показва, че нищо не може да я сломи отново, отбелязва списание „Far Out“.

Златният период на Тина Търнър през 80-те години

През 1980-те години Тина Търнър навлезе в своя нов златен период, когато успя да преодолее травмите от миналото и насилието. В автобиографията си „I, Tina: My Life Story“ тя споделя своята победа над домашното насилие и ясно заявява, че не оставя място за горчивина в живота си. През 1986 г., в интервю за „Rolling Stone“, тя каза: „Аз съм самородна. Винаги съм искала да стана по-добър човек, защото не бях образована. Това беше моята мечта — да имам класа.“

Интервюто бе наситено с въпроси за миналото ѝ и личния ѝ живот, но Тина отговаряше с достойнство дори когато разговорът достига до теми за сценичното ѝ облекло или когато се заговори за нейното скандално изпълнение с Мик Джагър на концерта Live Aid. Тя подчерта значението на контекста за правилното разбиране на случилото се:

„Той нямаше да дръпне полата ми, ако не бяхме говорили за това предварително“, споделя Търнър. „Мик каза: ‚Ще се преоблека‘, а аз му отвърнах: ‚Щом ще се преобличаш, може и да свалиш полата ми.‘ Беше просто духът на момента, който създавахме.“

Динамиката с Мик Джагър и отражението върху сцената

Тина описва характера на Мик Джагър като непослушно момче, което предизвиква майчински инстинкти у нея спрямо групи като The Rolling Stones:

• „Той е като непослушно момче в училище. Затова и гледам на Стоунс като на момчета — аз съм отгледала синове и знам как се държат.“
• „С Мик винаги трябва да си нащрек, защото никога не знаеш какво ще направи.“
• „Мик е като брат. Не беше така, сякаш някакъв мъж ми дръпна полата — беше все едно познато момче го направи.“

Въпреки че сцената изглеждаше като импровизация пред публика, както по-късно призна Джагър, двамата са я планирали предварително със цел да създадат силен ефект. Това е бил елемент от чара на техните изпълнения — изненадата, която задържа вниманието на зрителите. В крайна сметка Тина трябваше да отговаря на неудобни въпроси за достойнството си в един период на лична трансформация, коментират от БГНЕС.

Творческа независимост и личен растеж

Тина Търнър се превърна в символ на устойчивост и самоутвърждаване през 80-те години, когато не само спечели битката с миналото, но и постави нови стандарти за себе си в музиката и живота. Изисквайки само смислени проекти и контрол над своята кариера, тя доказа, че е способна да контролира съдбата си и да бъде истинска икона. Нейният пример вдъхновява и днес за преодоляване на трудностите и за личностно преобразяване.