Красимир Вълчев предлага завършване на основното образование след осми клас

Министърът на образованието Красимир Вълчев постави на дискусия въпроса дали основното образование в България да се завършва след осми клас. Това стана ясно по време на негово изказване в Стара Загора, където той отбеляза, че въпреки десетгодишния опит с текущата образователна структура, резултатите са по-скоро негативни.

Проблеми с профилираното обучение и стресът сред учениците

Красимир Вълчев изтъкна, че учениците на 14 години са принудени да направят един от най-важните избори в живота си – посоката на обучение, което създава значителен стрес. Според него „свалянето на материала от горните класове надолу“ е довело до пропуски и недостатъчно време за затвърждаване и по-задълбочено учене.

Министърът подчерта, че създаването на амбициозни профили е жертвала широка общообразователна подготовка, която е ключова за бъдещите професии. „Трябва да се върнем към по-широката общообразователна основа, като жертваме част от профилираната подготовка“, заяви Вълчев и обясни, че тази промяна кореспондира с образователната структура и националните външни оценявания.

Вълчев съобщи, че през следващите месеци ще бъдат организирани обществени дискусии по темата с цел вземане на решение дали основното образование да се завършва в осми или девети клас.

Предизвикателства и приоритети в образованието по природни науки

Министърът подчерта, че освен въпроса с продължителността на основното образование, голям проблем представляват резултатите по математика и природни науки, които са слаби. „Приоритизирали сме чуждоезиковото обучение, но резултатите са ниски, най-вече заради математиката и природните науки“, посочи той.

Красимир Вълчев обясни, че от 50 хиляди зрелостници едва около 2 000 избират математика на държавния зрелостен изпит, докато по химия и физика – по около 200 ученици. Това е проблемна тенденция, особено като се има предвид, че секторът на химичните технологии е сред най-значимите за националната икономика.

Министърът изтъкна, че важна бъдеща инвестиция ще е в ядрената енергетика, но много малко ученици се обучават по ядрена физика и енергетика.

Мерки за подобряване на природо-математическото образование

Вълчев отбеляза дефицит на учители по математика, физика и химия и заяви, че се предвижда комплекс от мерки за подобряване на резултатите, сред които:

• увеличаване на часовете по математика и природни науки;
• подготовка и привличане на повече учители;
• стимулиране на учениците да изберат държавен зрелостен изпит по математика, физика и химия;
• увеличаване на приема в математически гимназии и специализираните училища.

Той акцентира, че в ерата на изкуствения интелект задълбочените знания по математика ще бъдат още по-важни.

Във връзка с висшето образование министърът изрази загриженост относно необяснимия ръст на студентите в социални, стопански и правни науки, които често получават образование „само за диплома“. Тази тенденция е частично овладяна чрез намаляване на приема в тези специалности между 2017 и 2021 година.

Реформа в учебните програми и системата за оценяване

Министър Вълчев съобщи, че вече е публикувана концепция за промяна на учебните програми и се подготвят реформи в оценяването и Закона за предучилищното и училищното образование.

Основната идея е да се стимулира учащите да учат с разбиране и да прилагат знанията, а не просто да ги заучават наизуст. „Трябва да изпитваме дали учениците са разбрали материала и могат да го използват, а не дали са запаметили факти“, каза министърът.