Държавните агенции водят в "Индекса на административния капацитет" за 2024 г.

Най-високата оценка за административен капацитет сред институциите в България е присъдена на държавните агенции, докато общинските администрации получават най-ниски резултати. Това показва анализът на доклада „Индекс на административния капацитет на държавната администрация за 2024 г.“, представен в Университета за национално и световно стопанство от проф. Борислав Борисов.

По време на конференцията, където присъства вицепремиерът Атанас Зафиров, ръководител на Съвета за административна реформа към Министерския съвет, проф. Борисов обясни, че проучването е обхванало 76 администрации.

Обхват и основни резултати от проучването

Въпросници са били изпратени до 180 администрации, но са отговорили само част от тях. Изследването включва 43 различни фактора, които влияят върху административния капацитет, като сред тях са достъпът до публична информация и мерките за предотвратяване на конфликт на интереси.

Проф. Борисов подчерта, че най-високите оценки са получени в сферите на вътрешния контрол, управлението на работния процес и управлението на риска. Също така администрациите са оценени високо за осигурени възможности за подаване на сигнали за корупция. От друга страна, най-ниската оценка е за използването на алтернативни енергийни източници за нуждите на администрациите, както и за прилагането на публично-частни партньорства, което се изисква по европейски стандарти.

Докладът дава задоволителна оценка и за административния капацитет в областта на оценката на въздействието при въвеждането на нови регулации, анализите на данъчната тежест и ефективния мониторинг на поставените цели. Сред основните проблеми е нежеланието на администрациите да прилагат програмно бюджетиране, въпреки доказаните му ползи.

Разлики между централна и териториална администрация

Проф. Борисов посочи, че централната администрация като цяло има по-високи оценки в сравнение с териториалната. Тенденцията за 2024 г. показва спад в резултатите спрямо 2023 и 2022 г.

Що се отнася до общините, те се справят добре с прилагането на финансов и правен контрол, осигуряването на достъп до информация и създаването на условия за подаване на сигнали за корупция и разкриване на конфликт на интереси. В същото време слабите страни на общинската администрация са свързани с прилагането на системи за самооценка и оценка на въздействието, липсата на публично-частни партньорства и неефективното планиране.

Особено обезпокоително е, че общинските администрации не са подготвени за работа с изкуствен интелект и демонстрират липса на желание за въвеждане на програмно бюджетиране.

Препоръки за подобрение на административния капацитет

Сред ключовите препоръки от доклада, които проф. Борисов акцентира при представянето, са:

• Създаване на нов стратегически документ за развитие на държавната администрация.
• Преразглеждане и актуализация на учебните планове във висшите учебни заведения с цел повишаване на ефективността.
• Стартиране на програма за модернизация на държавната администрация.

Тези мерки се считат за важни за усъвършенстване на работата на администрациите на всички нива и за успешното прилагане на необходимите реформи.