Днес се навършват 100 години от смъртта на поета Христо Ясенов

Днес се отбелязват сто години от смъртта на поета Христо Ясенов, роден Христо Павлов Туджаров (1889–1925), съобщава отдел „Справочна“ на Българската телеграфна агенция (БТА). Ясенов е значителна фигура в българската литература, свързан с движението на символизма и политическите събития в първата четвърт на XX век.

Живот и образование

Христо Павлов Туджаров е роден на 24 декември 1889 г. в Етрополе в семейство на търговец. Майка му умира, когато той е на две години, а той е най-малкото от четирите деца. Завършва началното си образование в родния град и Копривщица, но възпитанието му се променя, когато баща му го изпраща в Търговската гимназия в Свищов. Без негово знание, Христо напуска Свищов и продължава обучението си във Враца, където живее в трудни материални условия, подпомаган финансово от братята си. Поради затруднения в учението, особено по математика, напуска училище и тръгва към София с подкрепата на приятели.

В столицата е приет в рисувалното училище, където се запознава с водещи творци на символистичната поезия като Георги Райчев, Теодор Траянов, Николай Лилиев и Димчо Дебелянов. Първите му литературни изяви са с множество стихотворения, публикувани под различни псевдоними в ученически списания.

Псевдоним и литературна дейност

През 1909 г. се среща с известния писател Антон Страшимиров, който му измисля литературния псевдоним Ясенов. Става сътрудник на списанието „Наш живот“, където публикува множество свои стихове и цикъла „Пан“, привличайки интереса на литературната общественост. В периода 1912–1914 г. продължава да публикува в различни издания и паралелно учи и в Художественото индустриално училище в София, както и посещава лекции в Софийския университет при забележителни преподаватели.

Участие във войните и политическа ангажираност

Ясенов участва във войните за национално обединение – Балканската (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913), а по време на Първата световна война (1915-1918) служи като взводен командир в 42-и полк, където е пленен и заточен в лагер край село Сакулево, откъдето успява да избяга.

След войната става член на Комунистическата партия и активно участва в организации на офицери и войници с комунистическа ориентация. Продължава образованието и работи като учител по рисуване в София, започвайки през 1919 г. в XIII Софийска прогимназия, където остава до края на живота си.

Литературното наследство и последните години

През 1919 г. издава съвместно с Крум Кюляков хумористичното списание „Червен смях“. През 1921 г. излиза първата му стихосбирка „Рицарски замък“ с 12 цикъла стихове и корица на Сирак Скитник, част от библиотеката „Книги за малцина“ на Гео Милев. В последните си години публикува в списания като „Смях“, „Звено“, „Везни“ и „Пламък“, където участва и в редактирането.

През 1924 г. Ясенов е арестуван заради революционната си дейност и интерниран в Горна Джумая, където след обществен натиск, включително от писателя Йосиф Хербст, е освободен. След атентата в църквата „Св. Неделя“ през 1925 г. е арестуван отново и изчезва безследно при мистериозни обстоятелства, заедно с други дейци като Гео Милев и Сергей Румянцев.

Памет и признание

С решение от 18 февруари 1945 г. гимназията в Етрополе, родният град на Ясенов, носи неговото име в знак на признателност към неговото творчество и гражданска позиция.

Десетки години след смъртта си Христо Ясенов остава значим образ на българската литература и история, свързан с културната и обществена динамика на своята епоха.