Турските служби задържаха пратка с пейджъри за Хизбула преди атаката през септември
Пратката със 1300 пейджъра и 710 зарядни за ливанската групировка бе конфискувана два дни преди експлозиите в Бейрут
Турските разузнавателни служби (МИТ) съобщиха, че са задържали пратка с 1 300 пейджъра и 710 зарядни устройства, която е била предназначена за ливанската шиитска групировка „Хизбула“. Това е станало два дни преди атаката с пейджъри срещу организацията, извършена от израелското външно разузнаване „Мосад“ през миналата година, предаде турското издание „Сабах“.
Заловената пратка и връзката ѝ с атаката в Бейрут
На 17 септември миналата година хиляди пейджъри се взривиха едновременно в южните предградия на Бейрут и в други райони, контролирани от „Хизбула“. В резултат на тази атака и последвалите на следващия ден експлозии на уоки-токита загинаха общо 39 души, а повече от 3400 бяха ранени. Сред пострадалите имаше много хора с тежки травми, включително наранявания на очите, откъснати пръсти и сериозни рани в коремната област.
Представител на „Хизбула“ определи инцидента като „най-големия пробив в сигурността“ на организацията от началото на конфликта с Израел.
Реакции и допълнителни данни от турските власти
Първоначално Израел не пое отговорност за атаката, но през ноември премиерът Бенямин Нетаняху потвърди, че е дал одобрение за операцията. Турското разузнаване уточнява, че задържаните пейджъри са идентични с тези, използвани при атаката на 17 септември.
Според информацията пратката е пристигнала на летището в Истанбул от Хонг Конг и е трябвало да продължи пътуването си към Ливан. Товарът е бил означен като „чопъри за смилане на храна“. След проверка от службите е установено наличието на пейджърите и пратката е била конфискувана.
Последствията от атаката и действията на Израел
В отговор на атаката с пейджъри Израел нанесе въздушен удар, при който бе убит лидерът на „Хизбула“ Хасан Насралла. По-късно израелските сили започнаха сухопътни операции в Южния Ливан.
Значение на разкриването на пратката
Задържането на пратката от турските разузнавателни служби хвърля светлина върху каналите за доставка на оборудване, използвано в сложни терористични операции. Този случай подчертава и ролята на международното разузнаване и сътрудничество в контролирането на подобни заплахи.
