Кризата в здравеопазването в Африка: Малария и недостиг на лекарства

Докато в Западна Африка се струпват облаци и се увеличава влажността преди дъждовния сезон, нигерийският болногледач Муса Адаму Ибрахим остава у дома и без работа. В Северна Нигерия, където маларията е причина за 30 процента от близо 600 000 смъртни случаи в света, клиниките в щата Борно внезапно затвориха врати.

„Клиниките са затворени и вече няма безплатни лекарства или мрежи против комари. Не се раздават никакви предпазни средства", казва Ибрахим. Здравните заведения, които преди това приемаха до 300 пациенти на ден по време на пика на маларията, не могат повече да функционират. Те са подложени на заплахи не само от болестта, но и от джихадистки нападения, които продължават повече от 15 години, и от престъпни групи.

Закритията на клиниките последваха след разпускането на Американската агенция за международно развитие от президента на САЩ Доналд Тръмп. Прекратяването на повечето от нейните програми значително отслаби здравните системи в Африка, които разчитат на сложна мрежа от обществени, частни и неправителствени партньори. Бюджетните съкращения нанасят трайни щети: случаите на малария се увеличават, здравните центрове се затварят, лекарствата не пристигат, а децата умират напът за болницата.

Според експертите последствията, които вече са очевидни в няколко африкански държави, ще продължат да се засилват. Нарушенията във веригите за доставки водят до опасения от недостиг на лекарства в страни като Мали, Южен Судан и Кения. „Тези, които разполагат с ресурси, все още ще могат да купуват лекарства [...] Най-бедните, в отдалечените райони [...] обаче ще бъдат изоставени“, предупреждава Лорънс Барат, бивш технически съветник на Инициативата на американския президент за борба с маларията. „Именно техните деца ще умрат“, добавя той.

Стратегии за борба с маларията

Стратегиите за борба с маларията в африканските страни са сериозно засегнати, обяснява Сашвин Сингх, специалистка по инфекциозни болести от организацията „Лекари без граници“. В Мали ще продължат да пристигат сезонни химиопрофилактични препарати за деца, но финансирането от САЩ е от решаващо значение за разпределението им.

В Демократична република Конго (ДР Конго) подкрепяната от Американската агенция за международно развитие Инициатива на американския президент за борба с маларията беше основният доставчик на лекарства и скринингови тестове за обществените здравни заведения в девет провинции. „Ще свършат лекарствата и ще бъде много трудно за други партньори да се намесят“, казва Сингх, добавяйки, че колегите ѝ „се претрепват от работа“, за да определят къде е вероятно да възникне недостиг.

В Южен Судан финансираните от Американската агенция за международно развитие клиники са затворени на фона на епидемия от холера. Децата вървят с часове пеша, за да стигнат до най-близкия здравен център, а най-малко пет са починали напът за болницата в източния щат Джонглей, съобщава британската неправителствена организация „Спасете децата“.

Недостиг на лекарства

В бежанския лагер „Какума“ в Кения, където живеят над 300 000 души, през миналия месец избухнаха протести, след като беше обявено намаляване на хранителните дажби. Лекарите в лагера изпитват недостиг на лекарства. "Във всички клиники наоколо можете да получите парацетамол. Няма обаче други лекарства", казва пред АФП бивш обитател на лагера, който пожела да остане анонимен.

В многопрофилната болница „Кинколе“ в Киншаса, столицата на ДР Конго, лекарите наскоро лекуваха 23 пациенти с вируса на маймунската шарка (емпокс), изолирани в отделни кабини и лекувани безплатно благодарение на подкрепата на САЩ. Здравните работници обаче не са сигурни дали това финансиране ще продължи, въпреки че епидемията вече е обхванала 16 000 души и е причинила смъртта на 1600 души.

„Казваме си, че предстои катастрофа“, посочва Ивон Уало, епидемиоложка в болницата. Съкращаването на помощта на САЩ за здравните системи ще продължи. Според Саня Нищар, изпълнителен директор на Глобалния алианс за ваксини и имунизации (ГАВИ), „тази дупка е твърде голяма, за да бъде запълнена“.

В нигерийския щат Борно, където губернаторът наскоро предупреди за риска от възобновяване на нападенията на джихадистката групировка „Боко Харам“, Кундули, хуманитарна работничка, която наскоро също беше съкратена, посочва, че работата вече е „непосилна“ дори при условие, че американското финансиране продължи. „Дори не мога да си представя какво предстои“, казва тя.