Черноморският басейн ще се затопли до 4 градуса, гласят прогнози

Черноморският басейн може да се затопли с до 4 градуса по Целзий до 2070 година, което ще доведе до засилване на екстремните атмосферни явления в региона. Това предупреждават турски експерти в климатично проучване, цитирани от Анадолската агенция.

Баръш Йонол от факултета по аеронавтика на Истанбулския технически университет, който е един от авторите на изследването, пояснява, че повишаването на температурите вероятно ще бъде съпроводено с по-интензивни валежи. Това се дължи на факта, че по-топлият въздух задържа повече влага, което увеличава динамиката на атмосферните явления.

Климатични тенденции и регионални промени

Проучването, проведено в рамките на две години от екип, включващ докторанта Мехмет Баръш Келебек и Фулден Батибениз от Университета в Берн, анализира климатичните промени при висок сценарий на въглеродни емисии. Използвани са данни за периода 2005–2014 г. и прогнози за периода 2061–2070 г.

Основният фокус на изследването е върху краткосрочните прогнози за интензивни валежи, горещи вълни, намалена снежна покривка и сезонни изменения във валежите в страните около Черноморския басейн, района на Мраморно море, части от Егейско море, както и в Централен и Северен Източен Анадол.

Според прогнозите, зимните температури в региона могат да се повишат с 2 до 4 градуса, пролетните – с около 2,5 градуса, летните – с 3 градуса, а през есента очакваният ръст е между 1,5 и 2,5 градуса. Най-силно затопляне се очаква в Източен Анадол, където в някои райони максималните температури през март могат да се увеличат с до 7 градуса.

Увеличаване на горещите вълни и променени валежи

Един от най-значимите ефекти на климатичните изменения е удължаването на горещите вълни. Докато в настоящето те траят между 5 и 10 дни годишно, прогнозите сочат, че през следващите десетилетия този период може да нарасне до 50-55 дни на година.

Към това се добавя и намаляването на снежната покривка с около 20% през пролетта. В районите с по-голяма надморска височина максималната височина на снега може да намалее от 125 см на 80 см. Балансът между суша и наводнения също ще се промени – летните валежи в района на Мраморно море и западното Черноморие се очаква да спаднат с повече от 50%, докато зимните валежи в някои части могат да се увеличат с до 20%.

Региони като източния черноморски бряг, части от Грузия и Румъния, както и Истанбул с околните райони, са посочени като „горещи точки“ за екстремни климатични явления. Прогнозите сочат, че максималният дневен валеж в Истанбул може да се повиши от сегашните 210 мм до около 437 мм.

Необходимост от адаптация и сътрудничество

Баръш Йонол обръща внимание, че ефектите от затоплянето ще се усилят след 40-те години на XXI век. Той посочва, че Черноморският регион се затопля по-бързо от много други морета поради полу-затворената си географска конфигурация. В определени райони покачването на температурите е между 0,5 и 1 градус на десетилетие.

Мониторингът показва, че температурите на морската повърхност през лятото вече са се повишили от 25-26 на 29-30 градуса, което увеличава изпарението и количеството влага в атмосферата. Това може да доведе до повишение на валежите с 30-40% при затопляне от 2 градуса.

Ученият подчертава, че справянето с климатичните промени изисква не само намаляване на парниковите емисии, но и адаптиране на инфраструктурата, градското планиране, земеделието и управлението на водните ресурси.

„Атмосферата няма граници. Не е достатъчно една страна да работи сама, но има много неща, които можем да направим локално. Политиките на адаптиране не могат повече да бъдат отлагани“, посочва Баръш Йонол, цитиран от БТА.