Хърватия забавя присъединяването на Черна гора към ЕС поради нерешени спорове

В края на март президентът на Хърватия Зоран Миланович заяви подкрепата си за Северна Македония по европейския й път, въпреки че позицията му противоречи на България и на европейската преговорна рамка. В същото време обаче Хърватия забавя процеса по присъединяването на Черна гора към Европейския съюз, като поставя сериозни резерви по отношение на завършването на Общата европейска външна политика и политика за сигурност. Тази информация беше разкрита от черногорския вестник „Победа“.

Причините за резервите на Хърватия към Черна гора

Хърватският анализатор Давор Дженеро коментира пред „Победа“, че не се очаква резервите на Хърватия да бъдат оттеглени скоро. „Добре е, че вицепрезидентът Иванович подчерта, че не става въпрос за блокиране на преговорите, а за дипломатически и дискретни разговори“, допълни Дженеро.

Той подчерта, че никоя държава не желае да бъде единственият член на ЕС с възражения по отношение на затварянето на преговорна глава, което прави интересно за хърватските дипломати да решат проблема възможно най-бързо, но при условия, които са приемливи за тях.

През декември 2024 г. Черна гора успя да затвори три преговорни глави след седем години на преговори. Очакваше се да бъдат затворени четири глави, но Хърватия не даде съгласието си за Глава 31. Вината според тогавашния хърватски външен министър Гордан Гърлич Радман не е двустранна, като той уточни, че Хърватия не блокира Черна гора.

Открити спорове между Хърватия и Черна гора

В основата на хърватските резерви стоят няколко нерешени въпроса между двете държави:

• Спорове за изчезналите лица по време на Отечествената война.
• Проблемът с обезщетенията за затворниците в концентрационните лагери.
• Спорът за собствеността върху учебния кораб „Ядран“, останал след разпадането на Югославия.

Освен това Хърватия настоява за позитивно отношение към хърватското национално малцинство в Черна гора, включително връщане на имущество.

Други спорни точки съдържат:

• Разрешаване на морската граница в района на полуостров Превлака.
• Преследване на военнопрестъпниците по съдебен път.
• Гаранции за поддържане на паметната плоча на бившия военен лагер в Морине.
• Спорен остава и въпросът с преименуването на плувния басейн в Котор на Зоран Гопчевич, бивш надзирател на лагер в Морине.

Всички тези въпроси бяха посочени от Хърватия в неофициален документ до Черна гора през декември 2024 г., посочва „Победа“.

Влиянието върху европейската интеграция на Черна гора

Затрудненията, породени от споровете между двете страни, забавят процеса на интеграция на Черна гора в Европейския съюз. Това поставя под съмнение бързото затваряне на преговорните глави и може да усложни атмосферата в рамките на разширяването на ЕС.

Както отбелязва анализаторът Давор Дженеро, е в интерес на всички страни проблемите да бъдат разрешени при приемливи условия и чрез дипломатически диалог, за да се избегне блокиране в процеса на разширяване, което би било неблагоприятно и за самата Хърватия.