Преходът на България към демокрация и пазарна икономика след 1989 г.

На 10 ноември 1989 г. България навлиза в период на преход към демокрация и пазарна икономика, съпроводен от много надежди. Въпреки това, икономическата реалност е тревожна, като дългът на страната нараства от 3 млрд. долара в края на 1984 г. до 10,8 млрд. долара до края на 1989 г. Правителството, водено от Георги Атанасов, не успява да се справи с кризата, опитвайки се да спаси ситуацията чрез реекспорт на нефт и износ на електроенергия.

Изборът на ново правителство

На 8 февруари 1990 г. Андрей Луканов е избран за министър-председател. В неговото правителство само един министър е безпартиен, а останалите са членове на БКП. Започват заседанията на Кръглата маса, в която участват различни политически сили, включително БКП и СДС. Луканов представя антикризисна програма, в която подчертава необходимостта от социална защита и действия за овладяване на негативните тенденции в икономиката.

На 16 февруари 1990 г. правителството въвежда свободни цени на плодовете и зеленчуците, но на 22 март се връща към замразяване на цените на основните хранителни стоки. Това води до недостиг и спекула на пазара. През март Народното събрание приема програма за излизане от икономическата криза, като Луканов заявява, че селското стопанство и хранителната промишленост са приоритети.

Опити за международна помощ

Луканов не успява да събере необходимите средства и на 31 март 1990 г. България не може да плати 500-милионен транш по външния дълг. Опити за получаване на заем от Германия и СССР завършват с отказ. Хелмут Кол, канцлер на ФРГ, се отказва да помогне, след като е посъветван от американски партньори. Луканов не успява да получи и заем от Горбачов, въпреки молбата му за финансова помощ от 3 млрд. долара.

Въпреки усилията, икономическата ситуация остава критична. Луканов през април предлага план за излизане от кризата, като търси помощ от международни експерти, включително Ричард Ран, бивш икономически съветник на президента Рейгън. Въпреки че програмата им е готова, правителствените действия не са достатъчни за стабилизиране на икономиката.

Социално напрежение и политически промени

След изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г., обществото е раздирано от протести и стачки. Резултатите от изборите показват, че БСП печели, но напрежението между политическите сили нараства. На 7 август Луканов признава, че програмата му е провалила.

През октомври 1990 г. Луканов внася нова програма, съсредоточена върху приватизацията, но не успява да реализира необходимите реформи. Въпреки опитите за промяна, социалното напрежение остава и правителството се сблъсква с критики от опозицията и обществото.

Дискусиите относно икономическите реформи продължават, а призивите за запазване на социалната справедливост и избягване на крайности в управлението се засилват. Премиерът Луканов е подложен на натиск да защити интересите на народа и да се справи с предизвикателствата на прехода към пазарна икономика.