Доц. Георги Бърдаров: България става по-привлекателна въпреки демографските предизвикателства

Доц. Георги Бърдаров, преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет и награждаван писател, очерта три уникални демографски явления, характерни за 21-ви век – ниска раждаемост, застаряващи общества и глобални миграционни процеси. Той изтъкна, че страните, които успеят да се възползват от настоящите миграционни тенденции, ще постигнат напредък и подчерта значението на привличането на активни и квалифицирани хора без значение от техния произход.

Ниска раждаемост и променящи се демографски модели

Доц. Бърдаров обясни, че глобалният коефициент на детност – средният брой деца, които една жена ражда във фертилна възраст – намалява навсякъде. В България този коефициент е 1,8, в Европа средно 1,5, в Китай 1,6, а в Индия – 2,0. По думите му, въпреки че тези нива изглеждат ниски, те отразяват естествения процес на демографска трансформация след дълго нарастване на световното население от 300 милиона души преди хиляда години до 8 милиарда в наши дни.

„Намаляването на населението е нормален процес, който отразява необходимата корекция след периоди на бърз растеж. Дори най-големият демографски взрив все още съществува в някои региони на Субсахарска Африка, но и там раждаемостта постепенно ще спада“, посочи експертът.

Промени в българското население и миграционни тенденции

Доц. Бърдаров изрази мнение, че България е преминала критичната демографска точка, следвайки тенденциите на намаляване на населението от 1989 г. с около 50 000 до 60 000 души годишно. През 2023 г. той отбелязва значително намаляване на този спад до само 2200 души, според предварителни данни. Това според него означава, че тенденциите започват да се обръщат, като основният принос за положителния прираст идва от механичния прираст – завръщане на хора в активна възраст от Западна Европа.

„В страната все още има отрицателен естествен прираст поради висока смъртност, но механичният прираст компенсира този недостатък“, уточни Бърдаров и прогнозира, че през следващите 5 до 10 години България ще става все по-привлекателна за живот.

Той коментира също, че урбанизацията в България няма да доведе до изчезване на селата, а по-скоро е част от световния феномен на концентриране на населението в големите градски центрове. Въпреки това проблем остава липсата на регионална политика, която да предотврати обезлюдяването на райони като Северозападна България, Централна Северна България и други.

Геополитика, конфликти и бъдеще на човечеството

По отношение на международните етногеографски конфликти доц. Бърдаров напомни, че войната е нормално състояние на човечеството. Той изрази мнение, че конфликтите в Близкия Изток и в отношенията между Индия и Пакистан са изключително трудни за разрешаване, като добави, че се дължат на фактори като недостиг на вода и оцеляване на населението.

„Не трябва да правим апокалиптични прогнози за бъдещето на света. Конфликтите и напрежението ще продължат, но човечеството има бъдеще“, подчерта експертът, като посочи, че сега живеем в едно от най-благоприятните времена в човешката история. За сравнение, през 17-и век детската смъртност в Европа е била 300 промила, а средната продължителност на живота – само 27 години.

Относно конфликта в Украйна, доц. Бърдаров заяви, че той е част от по-широкото геополитическо преразпределение на силите в света в момента. След края на социализма имало надежди за еднополюсен модел и вечен мир, но реалността сочи разпределение на световното влияние между поне три полюса – Запад, Русия и Китай. Според него е възможно Русия да обедини група държави с антизападна насоченост, което да доведе до двуполюсен световен модел.

Демография и бъдещето на обществото

Доц. Георги Бърдаров предлага по-прагматичен поглед върху демографската криза и урбанизацията в България и по света. Той подчертава, че старите негативни диагнози не отговарят напълно на реалностите, а динамиката на промените в населението и миграционните процеси дават основание за оптимизъм.

Според него съвременните предизвикателства са възможности за развитие, стига държавите да успеят да се адаптират и да привличат активни, образовани хора от цял свят. Тази перспектива поставя България и другите европейски държави в контекста на глобалния демографски преход, който ще оформи света през следващите десетилетия.