Жилищните цени в България ще растат след присъединяването към еврозоната

Цените на жилищата в България ще продължат да се повишават след присъединяването на страната към еврозоната, показват мненията на експерти, споделени по време на четвъртата годишна конференция за строителство и инвестиции, организирана от сп. „Мениджър“ в Sofia Event Center. Основните причини за този ръст са не само приемането на еврото, но и намаленият брой издадени разрешителни за строеж от страна на администрацията.

Причините за поскъпване на жилищата

Георги Шопов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи, подчерта, че присъединяването към еврозоната няма да бъде единственият фактор за повишаване на цените на жилищата. Той акцентира върху административните пречки, които водят до по-малко издадени разрешителни за строеж, което ограничава предлагането на нови жилища и същевременно увеличава цените. „Присъединяването към еврозоната ще се отрази по-малко на поскъпването на жилищата, отколкото бездействието на администрацията, която не издава достатъчно разрешителни за строеж“, коментира Шопов.

Той допълни, че България е приела еврото фактически още преди години, а сега дебатът трябва да е свързан с пълноправното членство в еврозоната. Според него опитът в съседни страни показва, че цените и заплатите се повишават при присъединяването към еврозоната, но реалното богатство на населението остава на същото ниво.

Експертът обърна внимание и на навлизането на чуждите инвеститори на жилищния пазар, което също допринася за поскъпването. „За строителните предприемачи е изгодно купувачът да бъде единствено инвеститор, но за хората това е пагубно, защото повишава цените“, изтъкна Шопов. Той прогнозира, че достъпността до собствено жилище ще намалее, като България ще се доближи до модел, характерен за Западна Европа, където около 80% от населението в големите градове няма възможност да си купи собствен дом и живее под наем.

Влиянието на чуждите инвестиции и ипотечния пазар

Ралица Ценова, изпълнителен директор на Home2U, отбеляза, че в последните години се наблюдава засилен интерес към българския жилищен пазар от страна на чуждестранни инвеститори. Тя прогнозира, че с приемането на еврото броят на тези инвеститори ще нарасне и капитали ще идват не само от Европа, но и от цял свят.

„Очакваме, че това ще промени съотношението на собствеността в жилищния фонд на страната, където в момента преобладават физически лица, а в бъдеще по-голяма част от имотите вероятно ще преминават в ръцете на инвестиционни фондове“, допълни Ценова. Тя предупреди, че подобно развитие ще направи жилищата още по-недостъпни за българските граждани.

Иван Велков, член на Управителния съвет на Българската стопанска камара и председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА), изрази скептицизъм относно нарастването на инвестиционния интерес след въвеждането на еврото. Според него глобализацията и технологиите позволяват на инвеститори от цял свят да достигат различни пазари, но България не привлича големи чуждестранни фондове заради липсата на достатъчно иновативни проекти и мащаб.

„Не сме интересни, защото състезанието е между идеи, иновации, технологии, размах и амбиции, а България не дава възможности за размах и всичко се крепи на индивидуални участници на пазара“, посочи Велков.

От друга страна, Борис Димитров, управител и съсобственик на „Кредит Навигатор“ ООД, увери, че стойността на съществуващите жилищни кредити ще остане непроменена за клиентите при превалутиране от лев към евро. Той разясни, че докато в Източна Европа повечето ипотечни кредити са с плаващ лихвен процент и фиксирана надбавка, в Западна Европа се предпочитат фиксирани лихвени ставки за дълъг период.

Промени в жилищния пазар след въвеждането на еврото

• Очаква се продължаващ ръст на цените на жилищата;
• Намалено издаване на разрешителни за строеж ограничава предлагането;
• Навлизане на чуждестранни инвеститори, което повишава цените;
• Все по-голям дял от жилищния фонд може да премине към инвестиционни фондове;
• Жилищата ще стават недостъпни за много българи;
• Ипотечните кредити ще запазят стойността си след валутната промяна.

Тези фактори очертават предизвикателствата пред българския жилищен пазар в контекста на предстоящото присъединяване към еврозоната и промените в инвестиционния климат.