БАСЗЗ отхвърля задължителните дългосрочни договори за земеделска земя

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) изрази категоричното си несъгласие с предложенията на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за арендата в земеделието. Спорните изменения касаят размера на рентните плащания и прилагането на задължителни дългосрочни договори за ползване, които според БАСЗЗ ограничават свободата на договаряне, застрашават правото на собственост и нарушават конституционни принципи.

Позицията на браншовата организация беше представена на среща със заместник-министъра на земеделието и храните Иван Капитанов в понеделник, 3 ноември. БАСЗЗ подчертава, че въвеждането на минимален срок за договорите за ползване на земеделска земя ще засегне около 3,5 милиона собственици в страната. Според асоциацията подобна регулация противоречи на конституционните гаранции за неприкосновеност на частната собственост и правото на свободен пазар и договаряне.

Аргументи срещу дългосрочните договори и административните ограничения

От БАСЗЗ предупреждават, че задължителните дългосрочни договори освобождават ползвателите от отговорност при неплащане на ренти, тъй като собствениците няма да могат едностранно да прекратят договорите при неизпълнение, а ще трябва да се обръщат към съд, където процедурите могат да се проточат с години. Това, според асоциацията, ще доведе до значителни финансови загуби за частните собственици.

Обикновено Българските домакинства разчитат на доходи от наем и аренда на земеделска земя, като много от тях са възрастни люди, използващи тези приходи за покриване на основни нужди. Въвеждането на задължителни дългосрочни договори може да увеличи случаите на неплащане на ренти след първата година и да допринесе за намаляване на стойността на земята. Понастоящем повечето собственици предпочитат краткосрочни едногодишни договори именно за да намалят такива рискове.

Освен това, БАСЗЗ критикува идеята за административно налагане на дългосрочна валидност на комасираното ползване чрез служебни разпределения, което е предвидено по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Организацията определя тази практика като неправомерна, тъй като позволява преразпределение на частна собственост без съгласието на собствениците и поставя малките стопани в зависимост от по-големите ползватели. Според асоциацията доброволните споразумения не могат да са валидни за повече от една стопанска година, тъй като съставът на участниците и правните им основания варират ежегодно.

В позицията на БАСЗЗ: защита на частната собственост и пазарните принципи

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи настоява за комасирано ползване единствено на базата на доброволни договорки между собственици и ползватели, без налагане чрез административни актове. Ролята на администрацията трябва да бъде подпомагаща, а не решаваща. Според браншовата организация административната намеса в договорните отношения изкривява пазара и снижава доверието в сектора.

БАСЗЗ подчертава необходимостта от прозрачен и предвидим процес на вземане на решения, базиран на задълбочен анализ, обществен диалог и защита на обществения интерес. Асоциацията предупреждава за рисковете от лобистки практики и натиск при подготовката на законодателни промени, които засягат интересите на милиони собственици на земеделска земя.

По-рано, през юни, заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов обяви, че втората половина на годината се очаква да бъде внесено предложение за изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, което е контекстът на настоящия дебат.

Перспективи за законодателните промени и обществения диалог

Текущите предложения предизвикват сериозни дискусии и разногласия сред заинтересованите страни. БАСЗЗ припомня, че подобни ключови законови промени трябва да бъдат подготвяни само след задълбочена оценка на въздействието и широк обществен дебат. Това е условие за осигуряване на стабилност и доверие в сектора на земеделието в България.

• БАСЗЗ категорично отхвърля задължителните дългосрочни договори за ползване на земя.
• Подчертава правата на собствениците за свободно договаряне и защита от несправедливо третиране.
• Настоява за доброволност в комасираното ползване без административни натоварвания.
• Призовава за прозрачен и рационален законодателен процес с обществено участие.