България очаква повишена инфлация и забавяне на икономическия растеж

Средногодишната инфлация в България се очаква да достигне 4,3% през настоящата година, а до края на 2026 г. годишното повишение на потребителските цени ще нарасне до 5,2%, съобщава Министерството на финансите в своята Пролетна макроикономическа прогноза. В същото време, реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ще се забави до 2,6% през 2026 година. Промяната в прогнозите се дължи на икономическите последици от военния конфликт в Близкия изток, който започна на 28 февруари 2026 г.

Въздействащи фактори и ревизирани прогнози

Министерството на финансите е актуализирало своите очаквания спрямо есенното издание на макроикономическата прогноза. Тогава средногодишната инфлация беше прогнозирана на 3,5% за тази година, а към края на периода – намалена до 3,3%. Прогнозираният растеж на БВП за 2026 г. беше 2,7%. Новите данни сочат по-високи стойности за инфлацията и забавяне на растежа на икономиката.

Според финансовото министерство, основен негативен фактор е блокирането на Ормузкия проток, което има сериозен ефект върху международната търговия на суров петрол, природен газ и други суровини. Това води до покачване на разходите и по-висока инфлация на фона на нерешения геополитически конфликт.

В документа на Министерството се посочва, че влиянието на случващото се в региона ще доведе до по-висока инфлация и по-нисък реален растеж на икономиката през 2026 г. спрямо по-ранните прогнози.

Перспективи за икономически растеж и инфлация

В новото издание на прогнозата се очаква БВП на България да се увеличи с 2,5% през 2027 г., а през 2028 и 2029 г. растежът да остане в рамките на 2,5–2,6%. За сравнение, в есенната прогноза се предвиждаше за същия период растеж между 2,5 и 2,4%.

Средногодишната инфлация през 2027 г. се прогнозира на 3,8%, след което се очаква да се понижи до 2,5% през следващите две години. По-рано Министерството на финансите беше прогнозирало 2,9% инфлация за 2027 г. и 2,5% за 2028 г.

Алтернативен сценарий при продължаващи затруднения

Освен основния, в пролетната прогноза е разгледан и алтернативен вариант, при който затрудненията в международната търговия, породени от военния конфликт, продължават и след второто тримесечие на 2026 г. В този сценарий е прието, че цените на суровия петрол сорт „Брент“ и природния газ за Европа ще бъдат по-високи от базовия сценарий.

• Средната цена на суровия петрол през 2026 г. ще бъде над 100 щатски долара за барел, което е с 22,1% повече от основния сценарий.
• Цената на природния газ се очаква да достигне около 67 евро/МВтч, с 40,7% по-висока спрямо базовите предположения.

При този вариант инфлацията в страната през 2026 г. ще бъде по-висока с 1 процентен пункт, а реалният растеж на БВП – по-нисък с 0,2 процентни пункта спрямо базовия сценарий.

Министерството на финансите подчертава, че дългосрочният икономически ефект от кризата в Близкия изток остава свързан с несигурност и динамично променяща се ситуация, което налага и последващи актуализации на макроикономическите прогнози.