Некомплектът във въоръжените сили на България намалява до 20,5% през 2025 г.
Докладът показва спад на недостига на военнослужещи и отчита напредък в модернизацията на армията, но подчертава нуждата от увеличение на бюджета
Некомплектът във въоръжените сили на България е намалял с 1,8% през 2025 г., достигайки 20,5%, сочи Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Документът беше одобрен от служебното правителство на 1 април, като потвърждава, че въпреки предприетите мерки, нивото на незаетите военни длъжности остава високо.
Статистика и предизвикателства в комплектуването на армията
В доклада се посочва, че недостигът на военнослужещи варира значително по категории персонал. Към края на 2025 г. дефицитът на офицери достига 26,9%, а на офицерските кандидати е 10,9%. Сержантите и старшините имат намалял, но все още осезаем дефицит от 11,6%, а войниците и матросите са недокомплектовани с 24,4%. В Българската армия общият некомплект остава около 20%, като при офицерите е 26,8%, за кандидатите за офицери 10,7%, при сержантите и старшините - 11,3%, а при войниците и матросите - 23,9%.
Най-съществено отбелязано е намалението на некомплекта при войниците, с 4,3%, а при гвардейците дори с над 10%. Въпреки това резервът остава критично непълноценен - доброволният резерв е oкомплектован едва на 18,6%, като само 558 души служат в резерва от общо планираните 3000 по Програма 2032.
В рамките на 2025 г. бяха проведени 23 конкурса за 1975 войнишки места, при които 1290 войници бяха назначени на служба. Процентът на запълнени места от обявените вакантни длъжности е 65%. Интересът сред кандидатите расте, като средно за едно място претендират четирима души. Под особено нисък интерес остава Националната гвардейска част със средно по един кандидат за място.
Финансиране и модернизация на отбраната
Отчетените разходи за отбрана за 2025 г. са 4,8 милиарда лева, еквивалентни на 2,13% от брутния вътрешен продукт на страната. Въпреки че това надвишава минималните изисквания, според доклада е крайно недостатъчно за постигането на целите на отбранителната политика. Документът подчертава необходимостта от постепенно увеличаване на тези разходи до 5% от БВП към 2035 г., което ще позволи България да изпълни изискванията и стандартите на НАТО, включително 3,5% от БВП за основни военни разходи.
Модернизационните проекти се реализират съгласно Програма 2032 и свързаните планове за инвестиции в отбраната. През 2025 г. България получи първите осем изтребителя F-16 Block 70. Продължава и строителството на два многофункционални модулни патрулни кораба по договора с Naval Vessels Lurssen – NVL. През декември първият кораб „Храбри“ официално бе приет в състава на Военноморските сили, а вторият вече беше пуснат на вода и се приключва монтирането на оборудване и въоръжение. Поддържат се и проекти за зенитно-ракетни комплекси със среден и голям обсег, както и за нови трикоординатни радари.
Обстановка и фактори, влияещи върху сигурността
Средата на сигурност през 2025 г. бе характерна с нарастващо напрежение между водещи световни сили, регионални и глобални съюзи. Войната в Украйна остава доминиращ фактор, съпроводена от конфликти в Близкия изток, борба за контрол над ключови ресурси и технологии, както и милитаризация на международните отношения. Русия е определена като главният дестабилизиращ елемент с нейния пълен военен конфликт в Украйна, пораждащ комплексни европейски заплахи, включително от подривни действия и саботажи.
В тази нова стратегическа обстановка, докладът подчертава, че отбраната трябва да остане приоритет в националната политика, с постоянна ресурсна и политическа подкрепа от правителството, парламента и обществото.
Основни фактори, влияещи на комплектуването и бъдещите перспективи
Увеличението на заплатите на военнослужещите вече показва положителни признаци за спиране на изтичането на кадри и привличане на нови кандидати, но ефектът от тази мярка изисква още време за оценка. Основните пречки пред набиране на личен състав остават влошеният здравен статус на населението, недостатъчното качество на образованието и ниската физическа подготовка на част от кандидатите.
Особено предизвикателство остават усилията за запълване на доброволния резерв. Затрудненията са свързани с усложнената международна ситуация и широките медицински изисквания към кандидатите, особено тези в по-висока възрастова категория.
