Синдикат "Образование" настоява за 8-годишно основно образование и реформи

Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" предлага основното образование да бъде възстановено като 8-годишен цикъл и настоява за цялостни реформи в образователната система, за да се справи с натрупаните проблеми. В позиция, подписана от председателя д-р Юлиян Петров, се посочва необходимостта от изследване на възможностите на основните училища за прием, както и от гарантиране заетостта на всички учители.

Реформите в образованието и приоритетите на Синдиката „Образование“

Синдикатът, който участва активно в националните образователни дебати и политики, очертава пет ключови приоритета за бъдещето на българското образование. Сред тях са завръщането към 8-годишното основно образование, промени в оценяването, справяне с кадровата криза, оптимизиране на учебното съдържание и борба с бюрократичната тежест.

Д-р Юлиян Петров заявява, че синдикатът е „гласът на хилядите български учители“, които ежедневно работят за изграждането на бъдещето на страната. Той подчертава, че проблемите в системата са комплексни и без тяхното решаване не може да се говори за успешно развитие на образованието.

Ключови предложения за учебното съдържание и оценяването

Позицията настоява в началния етап (първи до четвърти клас) да се възстанови оценяването, включително с възможност за еднократно повтаряне на класа при езикови или социални дефицити, като целта е реално постигане на знания и умения, а не бързо преминаване през материала.

От синдиката предлагат да се премахне националното външно оценяване (НВО) след четвърти и десети клас, определяйки го като „неефективна статистическа тежест“. По отношение на матурата по математика се посочва, че тя трябва да остане задължителна едва след преструктуриране на учебното съдържание и изключване на по-напреднала математика от средното образование.

Кадровата криза и загубата на учители

Образователната система се сблъсква с демографски проблеми:

• Почти половината учители са над 50 години, а една трета – над 55.
• Предстои масово пенсиониране, а недостигът на специалисти, особено в STEM направленията, вече е осезаем.
• Само около 20% от завършилите педагогически специалности постъпват в учителската професия.
• Над 70% от младите учители напускат през първите три години поради стрес, прекомерна администрация, липса на подкрепа и ниски заплати.

Един от изводите на синдиката е, че учителите трябва да бъдат освободени от административните задачи чрез въвеждане на помощен персонал, включващ администратори, медиатори и социални работници.

Образователното съдържание и оценяване

Според синдиката учебните програми са претоварени и неадекватни за възрастта на учениците, което води до стереотипно зубрене, ниска мотивация и функционална неграмотност. В позицията се подчертава, че реформата трябва да бъде фундаментална, променяща и философията на образованието към по-приобщаваща и разбираема.

Националното външно оценяване се смята за спирачка, тъй като концентрира цялото внимание върху няколко предмета и стандартизирани тестове, което обезценява другите дисциплини и възпрепятства развитието на умения като критично мислене и креативност.

Нарастваща агресия и загуба на авторитет на училището

Синдикатът алармира за увеличаване на агресивните инциденти в училищата – над 4000 случая годишно, включително 207 нападения срещу учители през последната учебна година. Агресията се разглежда като симптом на „емоционална неграмотност“, която образователната система произвежда, пренебрегвайки развитието на социални и емоционални умения.

Предлага се спешна промяна, която да възстанови авторитета на учителя и възпитателната мисия на училището. Сред мерките са въвеждането на предмет „Добродетели и религия“, строго прилагане на училищния правилник с административни и финансови санкции към родители, както и оценка за дисциплина на учениците, обхващаща социалните и емоционални компетенции.

Неравенство и сегрегация в образованието

Позицията подчертава, че образователната система задълбочава социалните неравенства. Учениците от семейства с нисък социално-икономически статус срещат сериозни трудности – липсва им подкрепа у дома и достъп до допълнителна помощ. Финансовият модел създава „две Българии“ – училища в богати райони привличат повече средства и мотивирани ученици, а тези в бедни райони се изправят пред всички социални предизвикателства с по-малко ресурси.

Такъв модел води до сегрегация и ниско качество за уязвимите деца и се описва като „фундаментално несправедлив“.

Бюрокрацията – предизвикателство за учителската мотивация

Учителите работят средно по 49 часа седмично, от които около 15 часа са за административна работа. Електронните системи често затрудняват, вместо да подпомагат, а тежката бюрокрация обезценява професионализма им и ги превръща в „отчетници“, а не в автономни специалисти.

Според синдиката тази бюрокрация е основна причина младите учители да напускат още в първата година от кариерата си. Те настояват за реална дигитализация, премахване на дублиращи се справки и намаляване на административната тежест, която подкопава авторитета и мотивацията на педагогическата професия.

Образователната система в днешна България – взаимно свързани проблеми

Петте основни приоритета – кадрова криза, неравенство, агресия, неадекватно съдържание и бюрокрация – са взаимно свързани и описват системата като претоварена, бюрократична и недоверчива, в която учителят е в подчинена роля. Без адекватно справяне с тези проблеми образователното развитие на страната е затруднено.

Д-р Юлиян Петров коментира: „Ако политиците не спрат да флиртуват с родителите като бъдещи избиратели, а обществото продължи да възприема образованието като социална услуга, ‘либералното’ образование ще ни води към образователни неуспехи“.