Парламентът прие първите промени в закона срещу финансирането на тероризма

Парламентът прие на първо четене промените в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма с 131 гласа „за“, 25 „против“ и 25 „въздържал се“. Решено бе срокът за предложения между двете четения да бъде 14 дни. Законопроектът е внесен от Министерския съвет и цели подобряване на механизмите за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма в България.

Основни промени и мотиви

Според новите предложения, Агенцията по вписванията трябва да осигури техническа възможност за ограничаване на достъпа до данни за действителните собственици, вписани в търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и БУЛСТАТ. Това съответства на изискванията на член 74 от Директива (ЕС) 2024/1640 и на ангажиментите на България по отношение на подобряване на законодателството в областта на финансовия контрол.

Предвидени са и по-строги санкции при нарушения: глобите за физически лица се увеличават от 10 000 лв. на 15 000 лв., за юридически лица санкциите се повишават от 50 000 лв. на 75 000 лв., а за задължени по закона лица – от 100 000 лв. на 150 000 лв.

От Министерството на правосъдието акцентират, че промените ще подобрят работата на надзорните органи и задължените субекти по закона, което ще затвърди борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма у нас.

Реакции от парламента и браншови организации

Александър Иванов от ГЕРБ-СДС подчерта значението на законопроекта за извеждане на България от „сивия“ списък на страните под засилено наблюдение от Специалната група за финансови действия (FATF). Той посочи, че последните години инвестициите у нас са на рекорден спад и приемането на промените ще подобри значително инвестиционния климат и имиджа на страната.

От друга страна, от Асоциацията на българските застрахователи изразиха несъгласие с предлаганите изменения в Кодекса за застраховането, които са част от обсъжданите промени.

Димо Дренчев от „Възраждане“ изрази мнение, че усилията за изход от „сивия“ списък може да доведат до пренатоварване с административни изисквания, което ще затрудни бизнеса.

Позиция на Министерството на правосъдието

Министърът на правосъдието Георги Георгиев отговори, че измененията не създават нови административни пречки, а се стремят към по-ефективен контрол. Той посочи, че установената неспособност осъдени лица да имат участие в финансови институции е ключова препоръка на FATF, а неспазването ѝ е довело до поставянето на България в „сивия“ списък.

По думите на министъра, е необходимо нормативно съответствие и ефективни механизми, които вече са аргументирани в законопроекта. Георгиев допълни, че българските банки имат трудности с откриването на кореспондентски сметки в чужди институции заради включването на страната в „сивия“ списък. Тази ситуация принуждава бизнеса да учредява дъщерни компании в други юрисдикции, което усложнява икономическите отношения.

„Няма как да се борим ефективно срещу изпирането на пари, ако не можем ясно да дефинираме източника и произхода на финансовите средства“, заяви министър Георгиев, като подчерта, че ангажиментите по прецизирането на законодателството се водят от ДАНС.

Подобряване на инвестиционната среда и националната сигурност

• Промените ще укрепят контрола върху финансовия сектор и ще подобрят условията за предотвратяване на тероризма и изпирането на пари.
• Ще се повишат санкциите за нарушения, което ще доведе до по-голяма отговорност.
• България ще може да подобри международния си имидж и инвестиционната среда чрез премахване на ограничения, свързани с „сивия“ списък.
• Създават се условия за по-ефективна работа на държавните институции и задължените лица по закона.

Тези мерки са част от усилията за стабилизиране и развитие на икономиката и повишаване на националната сигурност чрез ефективна борба с финансовите престъпления.