Парламентът отхвърли законопроект на МЕЧ за погасителна давност при частни вземания

Парламентът отхвърли на първо четене законопроект за изменение на Закона за задълженията и договорите, внесен от парламентарната група "Морал, единство, чест" (МЕЧ). След прегласуване текстът не беше приет с 63 гласа "за", 3 "против" и 97 "въздържал се". Предлаганите изменения целяха да предоставят възможност на длъжниците да се възползват от погасителната давност при частни вземания.

Предмет и цел на законопроекта

Инициативата на МЕЧ предвиждаше въвеждане на правен институт, който да защитава гражданите, натоварени с дългове от частни кредитори, като им позволи да изтекат вземанията по давност. Така би се улеснил изходът от тежко финансово положение за стотици хиляди българи, много от които са длъжници още от 90-те години на миналия век. Измененията бяха насочени към прекратяване на дългогодишните изпълнителни дела и ограничаване на злоупотреби при събирането на стари вземания.

Според депутатите от МЕЧ, настоящата ситуация затруднява гражданите, работещи на минимална заплата, тъй като техните ведомости се блокират поради действията на частните съдебни изпълнители и колекторските фирми. Христо Расташки отбеляза, че проблемът засяга вземания с поне 10-15-годишна давност, а прекъсването на давността с молба от колекторите създава законови вратички.

Аргументи и реакции по време на дискусията

Лидерът на МЕЧ Радостин Василев подкрепи законопроекта с аргумента, че висящите дела при частни съдебни изпълнители нямат реална събираемост и представляват сериозен натиск върху длъжниците. „Никой в тази държава няма изгода да има стотици хиляди дела срещу български граждани“, заяви той, допълвайки, че липсата на Закон за несъстоятелност на физическите лица и отсъствието на регулации срещу колекторските фирми задълбочават проблема.

Василев посочи, че изменението би прекратило десетки хиляди изпълнителни дела поради изтекла давност, като включва и всички текущи производства.

Мотиви на вносителите и проблеми в практиката

В мотивите към законопроекта се отбелязва тревожната тенденция към масова задлъжнялост спрямо небанкови институции, колекторски дружества и монополисти. Нарастващият брой изпълнителни производства продължава неопределен период, което обуславя натрупване на проблемни задължения.

Вносителите критикуват практиките на принудително събиране на вземания, използвани единствено за прекъсване на погасителната давност чрез формални действия като депозиране на молба по изпълнително дело. Това според тях води до злоупотреби и лишава длъжниците от ефективна защита.

Статистиките показват, че държавните съдебни изпълнители събират под 40 млн. лв. годишно, докато частните са успели да наложат събирания от над 800 млн. лв. през 2023 година, което според вносителите увеличава риска от неправомерни действия.

В мотивите се подчертава също, че съществуващата законодателна уредба за погасителната давност не се е променяла от влизането си в сила през 1950 г., което затруднява защитата на правата на гражданите в съвременните условия.

Проблеми с дългогодишни изпълнителни дела

Вносителите посочват, че в практиката присъстват изпълнителни производства, които продължават над 10 или дори 20 години, при които института на петгодишната погасителна давност не може да бъде приложен ефективно. Това задържа гражданите в статут на длъжници с години, което затруднява тяхното икономическо и социално положение.

Това е станало възможно и чрез прекалено широкия кръг от действия, признаващи прекъсване на давността. Прекъсванията се извършват често от самите кредитори, които по този начин поддържат висящи изпълнителни дела за неопределени периоди.