Красимир Вълчев акцентира върху ролята на външното оценяване в българското образование

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев коментира необходимостта от външно оценяване, за да може да се въведе т.нар. оценка на добавената стойност в българското образование. Този подход цели да се измери приносът на училищата към развитието на учениците, чрез сравнение на резултатите им при постъпване и при напускане на образователните етапи. Изказването беше направено по време на изслушване в Комисията по образованието и науката в Народното събрание.

Зависимостта на оценката на добавената стойност от външното оценяване

Според министър Вълчев, за да бъде възможна справедлива оценка на добавената стойност от страна на училищата, е необходимо наличието на външно оценяване, особено в 4. клас. „Ако нямаме външно оценяване в четвърти клас, ние трябва да забравим за такава оценка на добавената стойност от първи до седми клас“, обясни той. Това се дължи на факта, че в момента няма външна оценка при влизането в първи клас, което лишава образователната система от база за сравнение и измерване на напредъка на учениците на по-ранен етап.

Министърът подчертава и съществуващите методологически трудности, които пречат на представянето на обективна стойностна оценка. Той отбеляза, че усилията към външното оценяване са концентрирани, но системата е едва в началните стадии на развитие на култура за самооценяване.

Реформа на оценяването и по-голям акцент върху уменията

Красимир Вълчев посочи, че реформата в оценяването следва да насочи по-голямата част от вниманието към измерване на умения, особено на по-късните етапи от образованието. Външното оценяване в 7., 10. и 12. клас, включително държавните зрелостни изпити, трябва да се фокусира върху уменията, като същевременно поддържа мотивацията за учене у учениците. В начален етап целта е да се поставят базови знания, а по-същественото измерване на умения е предвидено в по-горните класове.

Предстоящи обсъждания за структурата на образованието и учебните програми

Относно възможни промени в завършването на основно образование, което сега става в края на 7. клас, министър Вълчев подчерта важността на задълбочени и продължителни обсъждания по въпроса. Той обеща отворена дискусия, тъй като тази тема има сериозни взаимовръзки с учебните планове и програми.

По отношение на актуализациите в учебните програми министърът посочи, че още от февруари е публикувана концепция за промяната им, а вече са започнали първите заседания на работните групи по отделните предмети. Основната идея е учебните програми да бъдат по-рамкови и облекчени, оставяйки повече време за затвърждаване на умения и намаляване на фактологичния материал. Пример за дискусионна тема е баланса между класическа и нова литература в програмата по литература.

Министър Вълчев съобщи също, че предстои и по-бърза промяна в рамковите учебни планове за гимназиалния етап, която ще бъде публикувана за обсъждане.

Подобряване на образователната оценка и учене

Обобщавайки, министърът на образованието и науката посочи, че системата на външното оценяване и реформата в оценяването са ключови елементи за развитие на качеството в българското образование. Те ще дадат възможност за по-прецизно измерване на приноса на училищата към развитието на учениците и ще насърчат акцент към практически умения и мотивация за учене.