Конституционният съд допусна дела срещу избора на ръководства на три агенции
Съдът ще разгледа оспорвания на новия ред за избор на председатели на ДАНС, ДАТО и ДАР, въведен от 51-вото Народно събрание
Конституционният съд допусна до разглеждане три дела, свързани с оспорване на законови изменения, приети от 51-вото Народно събрание, които променят начина на избор на председателите на три важни държавни агенции. Делата са образувани по искания на група народни представители, които оспорват промените, въвеждащи избор на ръководствата на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Технически операции“ и Държавна агенция „Разузнаване“ от Народното събрание с предложение на Министерския съвет.
Същност на законовите промени и оспорване
С приетите изменения се изменя досегашната процедура, според която председателите на посочените агенции се назначават с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Новият ред предвижда те да се избират директно от Народното събрание, като броят на заместник-председателите на агенциите се увеличава от двама на трима.
В решението за допускане до разглеждане съдът се е съобразил с исканията, внесени от народни представители, които считат, че измененията нарушават конституционните разпоредби. Определенията на Конституционния съд са приети единодушно от дванадесет съдии на заседанието.
Предистория и парламентарни действия
По-рано парламентът гласува промените, според които председателите на Държавната агенция за разузнаване (ДАР), Държавната агенция за технически операции (ДАТО) и Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) да се избират от Народното събрание на предложение от Министерския съвет. След това президентът наложи вето върху тези изменения, което обаче бе отхвърлено от парламентарното мнозинство.
В периода около края на октомври и началото на ноември депутати от партия „Възраждане“ внесоха жалби в Конституционния съд, с които настояват за обявяване на промените за противоконституционни.
Значение на спора за държавното управление
Спорът за начина на назначаване на ръководствата на ключови агенции поставя въпроси за баланса между институциите и ролята на Народното събрание спрямо президентството. Промените предвиждат по-голям парламентарен контрол и влияние при избора на ръководни кадри на агенции, които имат важна роля в националната сигурност и разузнаването.
Конституционният съд ще разгледа внесените дела, за да прецени съвместимостта на законовите изменения с основния закон на страната.
