Димитър Радев подчерта вътрешната устойчивост за икономиката в еврозоната

Общата парична рамка в еврозоната служи като ключов стабилизиращ фактор, който ограничава външната икономическа несигурност, но също така увеличава значението на вътрешните политики за икономическата стабилност. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев при откриването на конференцията „Money Growth: Bulgaria in the Eurozone“, проведена в София и организирана от „Капитал“.

Според Радев, който изнесе своето изказване по повод събитието, инфлацията в България е резултат от комбинираното влияние на външни шокове и вътрешни структурни фактори. Външните обстоятелства задават началния импулс, но силата и устойчивостта му зависят от вътрешната икономическа среда.

Важността на вътрешната икономическа устойчивост

Гуверньорът подчерта, че стабилната парична рамка в еврозоната обезпечава определена сигурност, но истинският устойчив икономически успех не може да бъде „внесен“ от външната среда. Радев изтъкна: „Устойчивата реална конвергенция не е въпрос на външна среда, а на вътрешна устойчивост, последователност и доверие.“

Той също така обърна внимание, че инфлацията не е абстрактен статистически показател, а се отразява пряко върху доходите, спестяванията, цената на кредита и доверието на хората и бизнеса. За това е важно ясно да се разграничават източниците на инфлационните шокове и начина, по който те влияят на вътрешната икономика.

Основни фактори за инфлацията в България

Радев очерта три ключови фактора, които имат съществено значение за инфлационните процеси в страната:

• структура на икономиката;
• конкурентна среда;
• фискална позиция и вътрешно търсене.

Повишената енергоинтензивност и зависимостта на България от внос водят до бързо и силно предаване на външните ценови шокове.

Освен това ниската конкуренция обикновено ускорява повишаването на цените и забавя тяхното нормализиране, което прави инфлационните процеси по-устойчиви във времето.

В своя анализ Радев посочи, че през последните години фискалната политика у нас е имала склонност да усили, а не да смекчи икономическите цикли. По-специално, ръстът на доходите в публичния сектор е надвишавал производителността, а автоматичните индексации засилват този ефект, създавайки вторичен инфлационен натиск.

„Устойчивото повишаване на доходите трябва да бъде резултат от нарастваща производителност. Това е естественият механизъм на реалната конвергенция, който работи успешно в еврозоната“, поясни той.

Фискална дисциплина и приоритети за бъдещето

Според управителя на БНБ, системен ръст на доходите, който изпреварва производителността, води до натрупване на инфлационни и макроикономически дисбаланси, които отслабват конкурентоспособността и се коригират чрез спад на реалната покупателна способност.

Днес българската икономика се характеризира с дисбаланс между стабилен финансов сектор и отслабваща фискална позиция, което отразява политиките в тези сфери.

Радев подчерта, че за макроикономическата стабилност не е решаващо само текущото ниво на държавния дълг, а насоката и скоростта на неговите промени.

Сред основните приоритети, които очерта гуверньорът, са необходимостта от стабилизираща, а не проциклична фискална политика, както и поставянето на акцент върху инвестициите в инфраструктура, енергийна свързаност, дигитализация, развитие на човешкия капитал и технологично обновление.

„Автоматичните индексации следва да бъдат преустановени, тъй като те трайно влагат инфлацията в разходната структура на икономиката“, изтъкна Радев.

Значението на конкуренцията беше също подчертано като основен механизъм за ценова дисциплина и устойчив растеж. Намаляването на конкуренцията води до по-инерционни и продължителни инфлационни процеси.

Гуверньорът изтъкна още, че качеството на институциите играе пряка роля за макроикономическата стабилност, включително чрез ефективното функциониране на органите за защита на конкуренцията и потребителите.

Дългосрочни перспективи за икономическото развитие

На финала на своето изказване Радев посочи, че дългосрочният икономически растеж изисква:

• повишаване на добавената стойност в икономиката;
• по-висока енергийна ефективност;
• силен технологичен капацитет.

Тези фактори са ключови за устойчивото развитие и за успешно интегриране в рамките на еврозоната, заяви управителят на Българската народна банка.