ИТН критикува докладчика за Северна Македония Томас Вайц за вреда на българските интереси

Партия „Има такъв народ“ (ИТН), която участва в управляващата коалиция, отправи сериозни критики към докладчика за Северна Македония в Европейския съюз, капитан Томас Вайц. Според ИТН той вреди на българските национални интереси, тъй като е свързан с организации и политически групи, които се противопоставят на официалната позиция на България по спорни въпроси.

Критики към докладчика Томас Вайц

В изявление на Станислав Балабанов от ИТН бе посочено, че Вайц, който е член на Европейската група на зелените и Европейския свободен алианс, работи срещу българските интереси по отношение на процеса на присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз. Особено тревожен за ИТН е фактът, че в същия алианс членува и организацията ОМО „Илинден“, която е забранена в България.

ОМО „Илинден“ е нелегално формирование, известно още от края на 90-те години на XX век, което е малко по численост. Първоначално регистрирана като политическа партия, тя е закрита през февруари 2000 г. от Конституционния съд на България, който определи дейността ѝ като противоконституционна и насочена срещу териториалната цялост на страната. Въпреки това, България е била многократно осъждана от Европейския съд за правата на човека заради отказа на регистрация на партията.

ИТН призова за отстраняване на Томас Вайц и настояват държавните институции да реагират официално по въпроса.

Антибългарска декларация и езиков спор

Освен това от ИТН изразиха тревога и по повод на декларация, публикувана преди две седмици от Европейския свободен алианс, която определиха като „антибългарска“. В нея се твърди, че България упражнява геноцид над „някакъв македонски език“ и че при насила промяна е натискала българите в Албания да се самоопределят като българи, докато те били македонци.

Официалната позиция на България категорично отрича съществуването на отделен „македонски език“, като заявява, че това е диалектна форма на българския език. Историческите факти показват, че такъв език е създаден след 1945 година от Комунистическия интернационал, с цел създаване на македонска нация.

Езиковият спор между двете страни е активен още от април 1994 г., когато българският министър на образованието проф. Марко Тодоров отказва да подпише двустранни споразумения на „македонски“ език по време на посещение в Скопие. Въпреки усилията България да предложи алтернатива на английски език, македонската страна настоява за използване на „македонски език“ и договорите така и не били подписани.

Временен компромис е постигнат със Съвместната декларация от февруари 1999 г., подписана от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски, но езиковият спор не е окончателно решен и до днес, включително и с така нареченото „френско предложение“ от 2022 г.

Когато България вдигна ветото за започване на преговори с Северна Македония през юни, Народното събрание подчерта, че нито една част от договорените документи не може да се тълкува като признание на „македонски език“.

Призиви за политическа реакция

Балабанов от ИТН призова министър-председателя, президента и министъра на външните работи да дадат официален отговор на възникналата ситуация. Той съобщи още, че партията ще изготви официална декларация, която ще бъде предложена за подкрепа от всички парламентарни партии, за да заяви ясно позицията на България по въпроса.

„Трябва да имаме ясна и обединена позиция и се надявам, че парламентът ще подкрепи тази декларация още в следващата седмица“, каза Балабанов.

Междувременно евродепутатът от ИТН Ивайло Вълчев е изпратил писмо, с което изразява опасения относно начина, по който са протекли срещите, свързани с доклада за присъединяването на югозападната ни съседка към Европейския съюз.