Григор Димитров: Пациентите в България плащат 3 млрд. лв. за недофинансирано здравеопазване

Недостигът на финансови средства в българската здравна система се поема основно от самите пациенти, като те плащат около 3 милиарда лева годишно от собствения си джоб. Това обяви Григор Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и представител на Българската стопанска камара, по време на 12-ия фармафорум, който беше организиран от списание „Мениджър“.

Недофинансиране в здравеопазването – главен проблем

Димитров посочи, че здравната система у нас е значително недофинансирана в сравнение с останалите страни от Европейския съюз. В България средствата, отпуснати за здравеопазване, възлизат на около 5% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато в другите страни от ЕС делът достига между 10,5% и 11% от БВП.

„Недостигът в здравната система се поема от пациентите, като това води до около 3 милиарда лева разходи директно от пациентския джоб. Това ни поставя на долната граница на европейските стандарти за финансиране на здравеопазването“, допълни експертът. Освен това, държавата в голяма степен не съдейства за развитието на системата, а близо 90% от разходите се покриват чрез здравноосигурителни вноски на застрахованите лица.

Според Димитров, държавата осигурява здравеопазване само на определени групи граждани, но при значително по-нисък размер на вноската – на половина в сравнение със здравноосигурителната такса. Тази тема не е била преразглеждана от години въпреки многократните напомняния.

Освен това, в последните години се наблюдава практика държавата да отклонява средства от бюджета на НЗОК за други социални нужди. Сред посочените области са заплатите на медицински професионалисти, работещи в отдалечени райони, плащания за медикаменти в борбата с онкологичните заболявания, които достигат близо 1 млрд. лв., и лечения като хемодиализа. Според Димитров, преди няколко години са били отклонени над 1,2 млрд. лв. от здравните вноски без яснота за целите на тези средства.

Възможности за подобряване на финансирането

Григор Димитров отбеляза, че има множество възможности за допълнително финансиране на здравната система, но поради това, че „за много хора сегашното положение е изгодно“, промени не се случват. Той посочи конкретни предложения за подобрения:

• Постоянен преход към намаляване на ДДС върху лекарствата.
• Създаване на фонд, в който производителите на храни, вредни за здравето, да внасят определен акциз.
• Учредяване на здравни фондове, които да предлагат пакети от услуги в зависимост от размера на вноската.

Според експерта именно чрез такива здравни фондове би могло да се намали разпространението на плащания „на ръка“ в системата.

Здравното съзнание и образованието са ключови

Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация, акцентира върху обърканите представи на обществото за безплатността на здравеопазването. „Илюзия е, че здравеопазването е безплатно. Това изкуствено се налага в съзнанието на българите“, посочи тя. Според нея, поради ниските разходи, хората получават и по-малко услуги.

Димитрова призова компетентните органи да реагират адекватно по отношение на проблемите в системата. Освен това подчерта нуждата от повишаване на здравната култура сред гражданите, което би довело до значителни икономии. Тя предложи въвеждане на здравно образование в училищата и провеждането на масови информационни кампании за информираност и превенция.

Профилактиката и кадрите в здравеопазването

Григор Димитров сподели актуални данни за профилактичните прегледи, като посочи, че през миналата година около 40 000 жени са преминали мамографски профилактичен преглед, а 36 000 мъже са се прегледали за простатни заболявания. Общо броят на лицата, посетили профилактичен преглед, не е повече от 1,5 милиона.

По думите му, разширяването на обхвата при профилактиката се затруднява главно заради ниското желание на хората да посещават такива прегледи.

Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, подкрепи тази теза, като добави, че скрининговата и ранната диагностика изискват допълнителни ресурси. Той съобщи, че предстои публикуването на проучване, според което България трябва да задържи около 14 000 лекари, за да запази настоящите нива на медицинска помощ. За достигането на средноевропейските стандарти по брой медицински сестри, през следващите години трябва да бъдат обучени и задържани приблизително 21 000 медицински сестри в страната.

Ключови фактори за бъдещето на българското здравеопазване

Очевидно е, че българската здравна система се сблъсква с остри предизвикателства, свързани с финансирането, кадровия потенциал и обществената осведоменост. За устойчиво развитие е необходим интегриран подход, включващ по-добро бюджетиране, образователни инициативи и ефективен контрол върху разходите. Само така здравеопазването у нас би могло да достигне стандарти, близки до европейските и да осигури качествени услуги за всички граждани.