Илияна Йотова отличи участниците в конкурса за родови корени от Македония и Тракия

Вицепрезидентът Илияна Йотова отличи участниците в Третия национален ученически конкурс „Моите родови корени от Македония и Одринска Тракия“ днес в Ректората на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Тя подчерта значението на съхраняването на родовата памет и патриотизма в съвременния свят, изпълнен с противоречия.

Памет и родолюбие в модерното време

В словото си Йотова отбеляза, че днес често се срещат мнения, че патриотизмът и родовата памет са излишни заради глобализацията и технологичния прогрес. „Чух дори, че кирилицата ни тегли назад, вместо да ни развива напред“, каза тя, като опонира на такива становища и изрази убеждението си, че подобни конкурси са „най-добрата противоотрова“ срещу тях.

Според нея текстовете на учениците разкриват богати познания, задълбочена информация и самочувствие, подкрепени от родолюбие и памет. „Прочетох изключително зрели есета, в които има не само факти, но и емоции, вложена душа и сърце“, заяви вицепрезидентът и поздрави участниците за усилията им при изследването на исторически документи, снимки и родови предания.

Значението на конкурсите за историческата памет

Йотова изрази лична емоционална възхита от качеството на представените работи и отдаде признание и на учителите и родителите, подпомогнали учениците. „Ясно се вижда как са напътствани да подредят информацията правилно, без излишни подробности,“ уточни тя и подчерта важността на гордостта от съхранената памет.

Вицепрезидентът допълни, че от есетата става ясно колко малко се знае за трагичните събития след Освобождението и влиянието на сключените тогава договори. Тя подчерта, че чрез темата на конкурса и изследователската работа учениците не само обогатяват историческата картина, но и развиват любов към родовата памет и разбират душевността на българите от миналото.

Младежите като пазители на езика и историята

„Благодаря ви, уважаеми млади хора, че пишете на такъв красив и увлекателен български език,“ каза Йотова, акцентирайки върху богатството, изразителността и завършеността на мисълта, която учениците показват в есетата си. Тя завърши с пожелание младите да не забравят откъде са тръгнали, защото само така може да се нареди цялото „голямо пъзелче“ на световната история и човек да намери своето стабилно място в него.