Владимир Димитров: Престъпленията със сменен IBAN заплашват бизнеса в България

Едно от най-сериозните предизвикателства пред бизнеса в България и по света е т.нар. престъпление със сменен IBAN. Това заяви Владимир Димитров, старши комисар и директор на дирекция "Киберпрестъпност" към Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП), по време на бизнес форума "Електроиндустрия 2025", който се провежда днес в столичния хотел "Хилтън".

Димитров обясни, че почти всяка седмица представители на компании съобщават за случаи, при които, въпреки извършени плащания към техни контрагенти, доставките са спрени. Зад тези измами стоят множество организирани престъпни групи, предимно от Нигерия. Схемата, по която действат, включва фишинг имейли, чрез които престъпниците проникват в електронната поща на фирмата. Често те купуват пароли от хакерски форуми, след което получават достъп до важната информация.

След проникването, престъпниците наблюдават комуникацията между фирмата и нейните контрагенти в продължение на определен период от време. Те чакат точния момент, когато ще бъде извършено плащане, за да подменят банковата сметка, по която да бъде изпратена сумата. Според данните на ГДБОП, само през 2024 година около 120 български компании са станали жертва на подобна измама, при което са загубени общо близо 16 млн. евро. Най-малката установена щета е в размер на 1500 евро, а най-голямата - около 10 млн. долара, преведени на фалшива сметка от българска фирма.

Престъпни групи и пране на пари

В момента функционират между 10 и 15 големи престъпни групи, които се занимават с пране на пари. Това представлява отделна дейност, в която участват хиляди банкови сметки, включително и в България. Според Димитров, се очакват преводи по тези сметки, за да бъдат "изпрани" средствата и пренасочени онлайн. Тази ситуация поставя сериозни рискове пред бизнеса и изисква повишено внимание и мерки за сигурност от страна на компаниите.

За да се справят с тези предизвикателства, експертите препоръчват внедряване на нови технологии за защита на информацията и обучение на служителите как да разпознават фишинг атаки. Успехът в борбата с киберпрестъпността зависи не само от правителствените органи, но и от сътрудничеството между бизнеса и институциите. Важно е компаниите да реагират бързо и адекватно при подозрителни ситуации, за да минимизират рисковете от финансови загуби.