Хибридните заплахи от Русия заплашват европейските демокрации

Европа е залята от хибридни заплахи, особено от страна на Москва, откакто започна руската инвазия в Украйна, пише Европейският нюзрум (ЕНР). Официални лица от ЕС и доклади на разузнаването предупреждават за рязко увеличаване на атаките, насочени към дестабилизирането на европейските демокрации. Под прицел са националните избори, инфраструктурни обекти и общественото доверие.

ЕС е все по-загрижен относно руската намеса, която се смята за част от по-широка хибридна кампания на Москва за отслабването на Запада. На заседание на специалната комисия на Европейския парламент за Европейския щит за демокрация (EUDS) във вторник, българският разследващ журналист Христо Грозев подчерта, че хибридната война на Русия далеч надхвърля шпионажа и включва саботаж, кибератаки, дезинформация и организиран хаос.

Според Грозев, който е работил в разследващия уебсайт "Белинкат" и в момента пише за германското списание "Шпигел", кампаниите на Москва имат за цел да сеят хаос и объркване и да разпространяват страх. Войната в Украйна продължава да бъде основна цел за Русия, но в центъра на вниманието ѝ бяха и събития като Олимпийските игри в Париж, националните избори в Румъния, Германия, Молдова и миналогодишните избори за Европейски парламент в целия ЕС.

Инициативи за защита на демокрацията

По време на кампанията си за преизбиране миналата година председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да изгради Европейски щит за демокрация, за да се противопостави на заплахите. Комисарят по въпросите на демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите Майкъл Макграт сега отговаря за разработването на инициативата. Комисията все още не е публикувала официално предложение за политика.

През декември Европейският парламент гласува за създаването на специалната комисия на фона на нарастващите опасения от злонамерена намеса в демократичните процеси на ЕС. Комисията има за задача да предложи конкретни решения за укрепване на устойчивостта на блока срещу хибридни заплахи. Грозев изрази оптимизъм, че руските хибридни заплахи могат да бъдат преодолени, подчертавайки, че "разкритите клетки, картографираните мрежи и осъдените шпиони показват, че на тези операции може да се противодейства".

Последствия от хибридните атаки

Хибридните заплахи са свързани с редица нетрадиционни атаки, като кибератаки или дезинформация. Този общ термин в областта на сигурността обхваща действия, които държавни или недържавни участници използват, за да навредят на други държави, без да водят открита война. През последните месеци много държави в Европа съобщиха за щети по инфраструктурата, включително подводни кабели за пренос на данни в Балтийско море, както и за палежи и предполагаеми операции под фалшив флаг. Разследващите смятат, че зад много от атаките стои Русия.

Ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас заяви, че "манипулирането и намесата на чужда информация е основна заплаха за сигурността на ЕС". В годишния доклад за 2024 г. на Нидерландската служба за военно разузнаване и сигурност (MIVD) се посочва, че руски хакери са извършили кибератаки срещу компании за обществен транспорт и уебсайтове на политически партии в опит да нарушат изборите за Европейски парламент в Нидерландия.

Руски влияния в изборния процес

Броени дни преди парламентарните избори в Германия през февруари Министерството на вътрешните работи предупреди, че Русия е предприела дезинформационна кампания, насочена към избирателите, целяща да подпомогне крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" и да "разруши доверието в демокрацията". Според ръководителя на Академичната мрежа за Източна Европа Филип Шмедеке, руските разузнавателни служби все по-често се насочват и към германски академични организации.

През декември Конституционният съд на Румъния анулира президентските избори в страната поради опасения за руска намеса. Индексът на демокрацията за 2024 г., публикуван от сп. "Икономист“, понижи рейтинга на Румъния от "несъвършена демокрация" на "хибриден режим". Сега президентските избори в Румъния са насрочени за 4 май (първи тур) и 18 май (втори тур).

Дезинформацията и конспиративните теории продължават да заливат и съседните на ЕС страни. Молдова, една от най-бедните страни в Европа, е дълбоко разделена между проевропейски и проруски фракции. Прозападният президент Мая Санду спечели втори мандат през октомври, а ЕС обвини Русия в "безпрецедентна" намеса в гласуването. В Северна Македония прокремълски настроени лица действат в социалните медии, предупреждавайки, че доверието в ЕС е застрашено.