Войната в Украйна и кризата в Близкия изток държат Русия в геополитическа изолация

Войната в Украйна засилва явното геополитическо разделение между Запада и големите източни сили Русия и Китай. След анексията на Крим през 2014 г. и пълномащабната инвазия в Украйна, започнала преди повече от три години, Русия се оказа в международна изолация, наложена от Запада чрез санкции и забрани в различни сфери. В отговор Москва търси съюзници като Китай, Северна Корея и Иран, с които дели стремежа да оспори западното доминиране на световната сцена.

Нарастващо напрежение в Близкия изток и притеснения в Москва

Недавната израелска военна акция срещу Иран предизвика сериозно безпокойство в руските кръгове. Израелската операция „Надигащ се лъв“ е оценена в Кремъл като източник на опасност за стабилността в Близкия изток. Вместо да предприеме конкретни военни действия в защита на Иран, с когото Русия има подписано стратегическо партньорство, Москва засега се ограничава с политически изявления и критики към Израел.

Руският политолог Андрей Кортунов изразява мнение, че Москва е неспособна да предотврати ударите срещу страни от своя алианс и не желае да се ангажира с военна подкрепа за Техеран. Стратегическото партньорство между Русия и Иран, макар и прогласено като такова по-рано тази година, не налага военни ангажименти на Русия, посочват анализатори от Института за изследване на войната във Вашингтон.

Възможни ползи и рискове за Русия

Руските медии от една страна посочват потенциалните икономически ползи от ескалацията на конфликта, като например повишаване цените на петрола, което ще увеличи приходите на Москва. Освен това, конфликти като този могат да отклонят вниманието на световната общественост от войната в Украйна и да повишат международния престиж на Русия като евентуален посредник в мирните преговори в Близкия изток.

От друга страна продължаващата израелска военна операция носи сериозни стратегически рискове. Москва рискува да загуби влияние в региона, особено след като преди половин година сирийският президент Башар Асад беше свален, а Русия загуби още един ключов съюзник. Перспективата за романизиран режим в Иран или идването на прозападни власти би означавала сериозен удар за руските геополитически интереси.

Петербургският икономически форум и геополитически контекст

Президентът Владимир Путин ще прекара значителна част от седмицата в Санкт Петербург, където се провежда ежегодният международен икономически форум. Въпреки че преди това форумът беше смятан за „Руския Давос“, в последните години западни ръководители на големи компании не присъстват поради санкциите и изолацията, наложени на Русия след началото на военните действия в Украйна.

Организаторите заявяват, че на форума ще участват представители на над 140 държави и територии, а руските власти вероятно ще използват събитието, за да демонстрират провала на опитите за изолация на страната. Въпреки това геополитиката остава ключов елемент на форума, а вниманието на света е насочено към събитията в Близкия изток и техните отражения за Русия.

Геополитическа нестабилност и бъдещите предизвикателства

• Войната в Украйна укрепва разлома между източни и западни сили.
• Русия търси съюзници в лицето на Китай, Северна Корея и Иран, обединени от общото желание да предизвикат западното доминиране.
• Израелската атака срещу Иран поражда сериозни опасения в Москва, но не води до военна намеса от страна на Русия.
• Петродоларите отраснали цените на петрола могат да компенсират икономическите трудности, но стратегическите загуби в Близкия изток са значителни.
• Петербургският икономически форум се превръща в платформа за показване на опитите на Русия да преодолее изолацията, но в отсъствието на водещи западни компании.

В заключение, настоящият конфликт в Близкия изток е сложен тест за руската стратегия и способността ѝ да запази и разшири влиянието си на международната сцена, въпреки вътрешни и външни предизвикателства. Москва е изправена пред труден избор между дипломатическа роля на посредник и риска от трайна загуба на ключови съюзи в стратегически важен регион.