Конфликтът в Судан: Хуманитарна катастрофа и международно безразличие

Донорска конференция, проведена миналата седмица в Лондон, напомни за две години от конфликта в Судан, който остава встрани от вниманието на международната общност. Конфликтът, избухнал на 15 април 2023 г., продължава без видим изход и е причина за най-тежката хуманитарна катастрофа с вътрешно разселване на хора в света.

По данни на Асошиейтед прес, жертвите на конфликта са най-малко 28 хиляди, а реалният брой вероятно е много по-висок. Повече от 14 милиона души, или близо 30 процента от населението на Судан, са принудени да напуснат домовете си, а масов глад цари в цели райони. Редовната армия, която воюва срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП), обяви, че е установила контрол над столицата Хартум.

Ситуацията на терен

Този успех идва след методичния напредък на суданските въоръжени сили под командването на генерал Абдел Фатах ал Бурхан. Въпреки това, СБП, водени от Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети, не показват намерение да сложат оръжия. Паравоенните продължават да контролират части от страната и дори обявиха формирането на паралелно правителство.

СБП се опитват да превземат Ел Фашер, последния голям град в западната област Дарфур, който все още остава извън техния контрол. Успехът на операцията би затвърдил влиянието на паравоенните в западната част на Судан, което предизвиква опасения от фактическо разделение на страната. Много наблюдатели правят асоциации с Либия, където конфликтът също е довел до разделение.

Външна намеса и интереси

Институтът за изследване на войната подчертава, че държави като Иран, Русия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) разпалват конфликта в Судан в ущърб на интересите на Съединените щати. Иран цели да сдобие с военноморска база, а Русия иска да укрепи логистичните си коридори към Африка. Египет подкрепя редовната армия, за да предотврати разпространение на конфликта и да противодейства на влиянието на ОАЕ и Етиопия.

Ситуацията в Судан е усложнена от наличието на множество фракции и милиции, които преследват свои интереси. Нито един от двата лагера не изглежда склонен на компромиси, а международната общност остава съсредоточена върху други конфликти.

Ситуацията на терен предполага фактическо разделение на страната, което буди сериозно безпокойство. Историческият опит с Южен Судан, който стана независима държава през 2011 г., показва, че дори след получаване на независимост, страната може да попадне в плен на вътрешни конфликти и нестабилност.