Финландия планира оттегляне от конвенцията за противопехотни мини

Финландия планира да се оттегли от конвенцията за забрана на противопехотните мини и да увеличи разходите си за отбрана през следващите години, заяви днес премиерът Петери Орпо, цитиран от Ройтерс. Решението на Финландия идва след обявлението на Полша и балтийските страни Естония, Латвия и Литва, които също обявиха намерението си да напуснат конвенцията поради военната заплаха от Русия.

Причини за оттеглянето

С напускането на договора от 1997 г. Финландия, която охранява най-дългата граница на НАТО с Русия, може да започне отново да складира противопехотни мини. Това би позволило на страната да бъде по-добре подготвена за евентуални военни конфликти, ако възникне необходимост.

Премиерът Орпо подчерта, че в момента няма непосредствена военна заплаха за Финландия, но Русия представлява дългосрочна заплаха за цяла Европа. "Оттеглянето от Конвенцията от Отава ще ни даде възможност да се подготвим за промените в средата за сигурност по по-гъвкав начин", добави той.

Увеличение на отбранителните разходи

Орпо също така обяви, че Финландия ще увеличи разходите си за отбрана до най-малко 3% от брутния си вътрешен продукт до 2029 г. Това решение е част от по-широката стратегия за укрепване на националната сигурност в контекста на нарастващата заплаха от Русия.

В същото време, Кремъл коментира, че руският президент Владимир Путин е отворен за нормализиране на отношенията с Финландия, ако Хелзинки изрази желание за това. Говорителят Дмитрий Песков отбеляза, че отношенията между двете страни са в "трагично състояние".

Контекст на региона

Вчера финландският президент Александър Стуб обсъди с британския премиер Киър Стармър необходимостта Финландия да се "подготви психически" за възстановяване на връзките с Русия. През 2023 г. Финландия, която има обща граница от 1300 километра с Русия, се присъедини към НАТО, решение, което Москва определи като "опасна историческа грешка".