Проучване разкрива навиците на частно копиране на българите през 2025 г.

Около 51% от българите над 12-годишна възраст, което е приблизително 2.9 милиона души, копират защитени с авторско право аудиовизуални произведения за лично ползване. Това бе установено на кръгла маса, организирана от МУЗИКАУТОР и Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC), посветена на въпроса за частното копиране в България.

Проучване за навиците на частното копиране в България

Форумът, озаглавен „33 години по-късно – големият разговор за частното копиране в България“, събра експерти и представители на международни и български организации, които подчертали, че липсата на компенсаторен механизъм за частно копиране ощетява творците и възпрепятства устойчивото развитие на културата у нас. По време на събитието бяха представени първите резултати от социологическо изследване, проведено от агенция „Алфа Рисърч“ в първото тримесечие на 2025 г. с подкрепата на CISAC. Целта е да се хармонизира българското законодателство с европейските стандарти.

Най-често копираната медия е музиката, следвана от видеоклипове, снимки и изображения, както и текстови материали като книги, статии и филми. Установена е възрастова разлика в предпочитанията – хората под 29 години копират основно музика и видеоклипове, докато възрастовата група между 30 и 65 години предпочита книги, статии и снимки.

Технологичният напредък е окажал влияние върху начините за копиране. Най-разпространените устройства за тази цел са смартфоните, следвани от компютри и лаптопи, USB памети и облачни услуги. Копирането остава редовна практика, като най-често се разпространяват снимки, музика и филми.

Финансовите загуби, свързани с този процес за притежателите на авторски права, се оценяват на около 27.9 милиона лева за последната година.

Европейски опит и необходимост от законова промяна

Изследването демонстрира, че нагласите на българските потребители относно аудиовизуалното частно копиране не се различават значително от тези в другите европейски страни. Разликата се крие в това, че почти във всички европейски държави работи правно уреден и ефективен механизъм за обезщетение на авторите при такива практики, който не натоварва крайния потребител.

Като пример бе посочена Франция, където приходите от отчисления за частно копиране се инвестират в културни събития и финансово обезщетяват творците и продуцентите. Там около 75% от събраните пари се разпределят директно към авторите на музика, филми, сериали, книги и други произведения, а останалите 25% подпомагат множество културни инициативи като концерти, фестивали, театрални постановки и панаири на книги.

Насърчаване на българската култура чрез законодателни промени

България остава единствената страна в Европейския съюз, която все още не е въвела ефективен механизъм за частно копиране. Това подчертава изключителната важност от законодателна промяна, която да осигури справедливо възнаграждение за авторите и да подкрепи устойчивото развитие на културния сектор.

Иван Димитров, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР, коментира: „Това е разговор за нови перспективи и за допълнителни инвестиции в българската култура и изкуство. Един успешен и резултатен механизъм за частното копиране ще даде на родните творци възможност да развиват мащабни проекти с широк обхват и въздействие.“

Проучването бе проведено в две части: първата включва 1093 души над 12-годишна възраст от цялата страна, а втората изследва 1170 потребители, които са копирали съдържание през последната година. Данните ясно посочват необходимостта от ефективен механизъм, който да гарантира балансиран подход при защита на авторските права и подкрепа на творците.