Актуално проучване разкрива навиците за частно копиране в България през 2025 г.
Около 51% от българите над 12 години копират защитени произведения; липсата на механизъм ощетява творците

Около 51% от българите над 12 години, което е приблизително 2.9 милиона души, копират защитени с авторско право аудиовизуални произведения за лично ползване. Това стана ясно по време на кръгла маса, организирана от МУЗИКАУТОР и Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC), която се проведе през 2025 година и бе посветена на темата за частното копиране в България.
Форумът, озаглавен „33 години по-късно – големият разговор за частното копиране в България“, събра представители на водещи международни и български организации. Те акцентираха върху факта, че липсата на компенсаторен механизъм за копиране на защитено съдържание ощетява творците както у нас, така и в чужбина. Това възпрепятства устойчивото развитие на културата на българска територия.
Съвременно проучване за навиците на българските потребители
По време на дискусиите бяха представени и резултатите от първото по рода си социологическо изследване в България, посветено на частното копиране. Проучването е осъществено от агенция „Алфа Рисърч“ през първото тримесечие на 2025 г. и е финансирано от CISAC. То е част от усилията за хармонизиране на българското законодателство с европейските стандарти в областта на авторското право.
Според получените данни, музиката е най-често копираният формат, следвана от видеоклипове, снимки и изображения, както и текстови материали като книги, статии и филми. Тази тенденция е разпространена сред различните възрастови групи. Младите хора до 29 години по-често копират музика и видеоклипове, докато възрастовата група между 30 и 65 години предпочита копирането на книги, статии и снимки.
Развитието на технологиите оказва силно влияние върху потребителските навици. Най-популярните устройства за частното копиране са смартфони, следвани от компютри и лаптопи, USB памети и облачни услуги. Копирането на снимки, музика и филми се оказва редовна практика сред българските потребители.
Финансовите загуби на притежателите на авторски права вследствие на тези практики се оценяват на около 27.9 милиона лева за последната година, което подчертава сериозността на проблема и необходимостта от предприемане на мерки.
Международни практики и необходимост от механизъм в България
Резултатите от проучването сочат, че нагласите на българите по въпроса за частното копиране не се различават съществено от останалите европейски страни. Обаче докато в цяла Европа съществува добре развит и работещ механизъм за обезщетяване на авторите при частно копиране, България остава единствената страна от Европейския съюз без такъв пълен механизъм.
Като пример бе посочена Франция, където приходите от отчисления за частно копиране се използват както за обезщетяване на творците, така и за подкрепа на културни събития и нови творчески проекти. Във Франция около 75% от събраните средства отиват директно при авторите, артистите и продуцентите на музика, филми, сериали, книги и произведения на изкуството, а останалите 25% се инвестират в разнообразни културни инициативи като концерти, фестивали, театрални представления и панаири на книги.
Перспективи за българската култура
Изпълнителният директор на МУЗИКАУТОР Иван Димитров коментира важността на въвеждането на механизъм за частно копиране в страната. Той заяви: „Това е разговор за нови перспективи и за допълнителни инвестиции в българската култура и изкуство. Един успешен и резултатен механизъм за частното копиране ще даде на родните творци възможност да развиват мащабни проекти с широк обхват и въздействие.“
Предвид представените данни и сравнителния анализ с други европейски държави, от ключово значение е България да предприеме стъпки към въвеждане на ефективен и балансиран компенсаторен механизъм. Той ще осигури по-добра защита на авторските права, ще стимулира творчеството и ще подпомогне развитието на културния сектор в страната.
По темата предстои да бъдат предприети допълнителни дискусии и действия за хармонизиране на националното законодателство с европейските изисквания, в полза на авторите, артистите и обществото като цяло.