Памет за Николай Волев – майсторът на трагикомедията в българското кино
Режисьорът, посветил живота си на изобразяването на любовта, оставя наследство в киното и театъра
Николай Волев (1946-2024), забележителният български режисьор, отдаден на изобразяването на истинската и дълбоката любов, си отиде на 15 октомври 2024 г. Днес, на 10 април, се навършват 80 години от рождението му. В интервю за БТА от февруари 2024 г. Волев споделя, че целта му винаги е била да покаже на зрителите красотата на любовта във всичките ѝ форми – чувствена, смислена, понякога неразумна, пресъздадена по уникален начин чрез жанра трагикомедия.
С обширна кариера в киното и театъра, Николай Волев остава една от най-влиятелните фигури в българското изкуство. Роден е на 10 април 1946 г. в София, с корени по майчина линия от Петрич, а семейството му има корени в Серско. Неговото възпитание, според самия него, е дълбоко повлияно от баба му и детските години, прекарани сред природата на Беласица и река Струма.
От бягството към Лондон и завръщането в България
През 1967-1968 г. Николай Волев учи в архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство, но през 1968 г. бяга от България. След непродължителен престой в бежански лагер в Турция, той заминава за Великобритания, където завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище в класа на Майк Лий (1969-1972). Волев споделя, че въпреки успешното обучение и възможностите там, неизморимата носталгия го връща в България през 1973 г. Той описва тази носталгия като „нелечима“ и сравнява болката си с тази на отхвърлен влюбен, която е тежка, но нефатална.
Изкуство и признания в киното
Началото на кариерата на Волев е в документалното кино. Работи като сценарист и режисьор в Българската национална телевизия и студията „Бояна филм“. Сред най-значимите му документални филми са „Цимент“ (1980), който получава наградата на критиката на националния фестивал в Пловдив, и „Грънци“ (1983), носител на „Сребърен дракон“ от кинофестивала в Краков. През 1987 г. създава филма „Дом № 8“, за който получава множество международни награди, включително главната награда на кинофестивала в Оберхаузен и наградата на публиката в Лион.
Волов също така поставя основата на игралното българско кино през 80-те години с филми като „Двойникът“ (1980), „Господин за един ден“ (1983), „Да обичаш на инат“ (1986), „Маргарит и Маргарита“ (1989) и „Козият рог“ (1994), с които печели множество национални и международни награди. През 2006 г., по време на десетото издание на „София филм фест“, режисьорът получава „Наградата на София“ за цялостния си принос към киноизкуството.
През театралния обектив и лични творби
През 2018 г. Николай Волев дебютира в театъра с постановката „Сексът - начин на употреба“, която се базира на текстове на Дарио Фо и Франка Раме. Режисьорът търси актриса за 12 години, която може да изиграе 27 персонажа от разностранен възрастов диапазон, и я намира в лицето на Кристина Топалова.
През 2024 г. Волев подготвя втората си театрална постановка „Принципът на несигурността“ в „Театро отсам канала“ по пиесата на британския драматург Саймън Стивънс. В същата година издава и автобиографичната си книга „Девствената проститутка“.
Наследството на Николай Волев
Със своята страст към трагикомедията и уникалния способ да обрисува сложността на човешките взаимоотношения, Николай Волев оставя трайна следа в българската култура. Той подчертава, че изкуството трябва да позволява на публиката да се смее и плаче едновременно – качество, което самият той си е поставил като цел в творчеството си. Неговата работа продължава да бъде пример за интерпретация на любовта и живота като многопластови и дълбоки преживявания.
