Великденската трапеза в България поскъпва с 11% заради агнешкото месо
Агнешкото месо и зеленчуците поевтиняват най-много; социалната подкрепа за пенсионерите е частично недостатъчна
Тазгодишната великденска трапеза в България се очаква да струва с около 11 процента повече в сравнение с миналата година, сочат анализи на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ. Основен двигател за това поскъпване е значителният ръст в цената на агнешкото месо, който се е увеличил с около 20 процента на годишна база.
Увеличение на цените на основни продукти
Според проучване, предоставено на БТА от икономическия анализатор Теодора Пачеджиева и изследователя Момчил Димитров, килограм агнешко месо е поскъпнал от около 26 лева до 15,99 евро тази година, което представлява значително увеличение спрямо април 2025 г. Двата най-предпочитани вида козунак – традиционен и с шоколад – се предлагат на цени от съответно 2,70 евро и 3,99 евро за 400-500 грама.
Осезаемо е и поскъпването в зеленчуците, особено на марулята за традиционната зелена салата. За два броя марули се плаща между 2 и 2,40 евро, което е над 100 процента увеличение в сравнение с миналата година. Цената на яйцата за опаковка от 30 броя е нараснала с 33 процента, допълвайки покачването на цените на основните продукти, които присъстват на великденската трапеза.
Общата стойност на продуктите, необходими за великденския празник за четиричленно домакинство, възлиза на около 64 евро (около 125 лева), което отбелязва покачване с около 11 процента спрямо април 2025 г.
Исторически данни и социални последици
Проучванията на ИССИО показват, че през 2025 г. разходите за великденска кошница са били около 113 лева, а през 2024 г. – 110 лева. През 2023 г. стойността е била приблизително 105 лева. Тези данни илюстрират трайна тенденция на поскъпване при всички основни хранителни продукти за Великден.
Експертите от ИССИО подчертават, че предоставената великденска добавка за пенсионерите в размер на 50 евро покрива около 78 процента от необходимите средства за празничната трапеза, което прави тази помощ недостатъчна. За пенсионери с по-високи доходи добавката е 20 евро, която покрива приблизително 31 процента от разходите. Това затруднява множество пенсионери при посрещането на традиционния християнски празник.
Фактори, влияещи върху цените и държавните мерки
Експертите посочват, че ценовото повишение е повлияно от редица външни и вътрешни фактори. Затварянето на Ормузкия проток нарушава ключов транспортен коридор, а продължаващият конфликт в Близкия изток задълбочава икономическите последици в България със закъснение.
Цените на петрола и природния газ се увеличиха осезаемо, като средната цена на бензин А95 е нараснала с 17,6 процента само за периода януари–април 2026 г. Това влияе върху оскъпяването в земеделието, транспорта и енергоемките сектори, като нарастват цените на горивата и торовете. Липсата на торове пък се очертава като риск за пролетните култури и следователно – за поскъпване на основни хранителни продукти.
Друг фактор е спекулативният скок в цените на редица стоки и услуги преди влизането на България в еврозоната, което повиши базовото ниво на цените на стоките от ежедневна необходимост, коментират аналистите на ИССИО.
В отговор на ситуацията служебното правителство обяви пакет от мерки на стойност 100 млн. евро за справяне с последствията от поскъпването на горивата вследствие на войната в Иран. Въпреки подкрепата на КНСБ към тези мерки, синдикатът посочва, че помощите не са разпределени балансирано между граждани и бизнес.
КНСБ акцентира върху нуждата от свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество, за да могат предложенията за помощни мерки да бъдат обсъдени със социалните партньори. В писмо до служебния премиер синдикатът настоява за инициативата с цел осигуряване на по-ефективна и справедлива подкрепа.
Икономическа динамика и социална подкрепа
Увеличаващите се разходи за великденската трапеза и сравнително недостатъчната социална подкрепа подчертават необходимостта от по-целенасочени мерки за подпомагане на домакинствата, особено на пенсионерите. В същото време икономическите външни фактори продължават да оказват влияние върху ценовия растеж, което изисква комплексен и координиран отговор от страна на държавата и социалните партньори.
