Борис Димовски: сто години от рождението на майстора на карикатурата
Животът и творчеството на изключителния художник, създател на „Люти чушки“ и многобройни емблематични карикатури
На 20 октомври се навършват 100 години от рождението на Борис Димовски – изключителен български художник, майстор на карикатурата, анимацията, акварела и илюстрацията. Той остави своя отпечатък с многобройни творби, чрез които говореше повече с образи, отколкото с думи. Неговата тишина и дълбока емоционалност липсват на близките му, както споделя дъщеря му Валерия.
Живот и творчество
Борис Димовски е роден в село Яврово, Асеновградско — същото място като писателя Николай Хайтов. Двамата творци работят заедно в сп. „Родопи“ около четвърт век, като Хайтов е главен редактор, а Димовски – главен художник и илюстратор. Именно той илюстрира и първото издание на сборника „Диви разкази“ на Хайтов.
Димовски кандидатства в Художествената академия в София през 1949 и 1950 г., като и в двата случая е приет първи, но не може да се запише по семейни причини. Според художника Калин Николов, Борис изучава Академията само една година, под ръководството на проф. Илия Бешков, който поставя Димовски първи по качество при задача за автопортрет. Малката парична награда, дадена на младия художник от Бешков от личния му джоб, е от голямо значение за тежкия му живот в бедност. В тези изпитания рисуването става неговото спасение.
Духът на художника и семейните спомени
„Баща ми беше истински психолог,“ казва Валерия, дъщеря на художника. „От него лъхаше доброта и любов. Той винаги повтаряше да сме честни и да заспиваме с чиста съвест. Най-много ни липсва неговата тишина,“ допълва тя с думите на голямата си сестра.
През годините Димовски работи във вестниците „Стършел“, „Труд“ и националната телевизия, където водещият Кеворк Кеворкян му дава уникалната възможност да рисува карикатури на живо в студиото. През 1990-те години карикатурите му излизат редовно във вестник „24 часа“, като художникът сам носи творбите си в редакцията.
Неговият стил е отличителен с бързата реакция и умението да "улови" същността на гостите в студиото с изразителни портрети и сюжети, съдържащи приятелска ирония и доброта.
„Люти чушки“ – скандал и цензура
Димовски е илюстрирал над 200 книги, сред които емблематичните съвместни проекти с поета Радой Ралин. През 1968 г. излиза книгата „Люти чушки“, която предизвиква голям политически скандал. Книгата съдържа епиграма със заглавие „Сит, но послушен“ с текст „Сит търбух, за наука глух“, и карикатура на прасе с навита опашка, тълкувана като имитация на подписа на тогавашния лидер Тодор Живков.
Скандалът бързо се разраства, а двамата автори са повикани на разговор в Централния комитет. Според съветника Крум Василев и назначените партийни органи, книгата е „нагла диверсия“, а директорът на издателство „Български художник“ Борис Ташев е уличен в „политическо късогледство“. Насърчавана е цензура, като 20 000 екземпляра са иззети и унищожени, а част от тях изгорени книги са събирани и копирани тайно от ученици.
Срещата на Живков с писателя Георги Марков на 8 декември 1968 г. илюстрира силната реакция на властта – Живков изважда подписа си и го сравнява с опашката на свинята в книгата, изразявайки с горчивина отношението си към творческата провокация.
Влияние и наследство
„Люти чушки“ и съвместната работа на Димовски и Ралин им осигуряват огромна популярност, но и постоянни конфликти с комунистическата власт. Въпреки тежките санкции, двамата продължават да провокират и предизвикват обществените норми. Интервюто им през 1976 г. във вестник „Народна младеж“ кара редакторката Пенка Чернева да бъде уволнена заради различните от партийната линия мнения, изразени от творците.
Приеман като артист с остър интелект и дълбока емоционалност, Борис Димовски остава в паметта на изкуството и обществото като един от най-значимите български карикатуристи и илюстратори на XX век.
