България и Мексико: три десетилетия формална война и сътрудничество
От дипломатическото установяване през 1936 г. и формалната война през Втората световна война до възстановяването на отношенията през 1974 г. и последващото сътрудничество
България и Мексико са били формално във война в продължение на около 30 години, въпреки че никога не са водили активни военни действия помежду си. Тази необичайна ситуация се дължи на географската отдалеченост на двете държави, които се намират на различни континенти и нямат обща граница. Отношенията между България и Мексико имат дълга и интересна история, започваща още в средата на 20-и век.
Дипломатическите взаимоотношения между България и Мексико са официално установени през 1936 година с подписване на договор за приятелство, който влиза в сила през 1938 година. Въпреки това, формално двете страни са в състояние на война чак до 1974 година. Важен исторически елемент е фактът, че през Втората световна война България се присъединява към страните от Оста през 1941 година, а Мексико обявява война на страните от Оста през 1942 година, което включва и България.
Отношения преди и след Втората световна война
Преди Освобождението на България, информацията за Мексико е оскъдна и се възприема главно чрез чуждестранната преса. Известни български автори като Петко Славейков и Любен Каравелов споменават мексиканската кауза, но тя не е в центъра на вниманието на българската общественост. След освобождението българският интерес е насочен към вътрешното развитие на страната, а събитията в Мексико остават встрани, с изключение на Мексиканската революция (1910-1917), която предизвиква внимание сред българските леви партии заради идеологическите си връзки със социалистическите движения.
След Втората национална катастрофа и международната изолация на България през 20-те и 30-те години, постепенно се създават контакти с различни страни, включително с Мексико, най-вече чрез Комунистическия интернационал, чийто председател става през 1935 г. Георги Димитров. Важна фигура е и мексиканският комунистически лидер Ломбардо Толедано, който поддържа връзка с българския лидер и в няколко свои посещения изразява подкрепа за България.
Войната и последвалото възстановяване на отношенията
Присъединяването на България към страните от Оста през 1941 г. води до обтегнати отношения с многобройни държави, включително и Мексико, което официално обявява война на България през 1942 г. Този конфликт формално продължава до 1974 година, когато дипломатическите отношения официално са възстановени.
След Втората световна война, при управлението на Отечествения фронт в България, възстановяването на връзките с Мексико получава силна подкрепа благодарение на личните отношения между Георги Димитров и Ломбардо Толедано. Мексиканският лидер посещава България през 1947 г., като това е първото посещение на представител от Мексико в страната. Тези контакти поставят основите на последващото развитие на двустранните отношения.
Период на сближаване и сътрудничество
Двустранните отношения достигат своя връх през 1976 година с откриването на посолства в София и Мексико. След това мексиканският президент посещава България през 1978 година, а Тодор Живков визира Мексико през 1979 година, което допринася за затвърждаването на приятелските връзки.
През този период Мексико се превръща в приоритет на българската външна политика в Латинска Америка, след Куба. Този интерес отразява стремежа на България да развива контакти с разнообразни региони по света след тежките години на изолация и война.
