6 май: Ден на армията и традиционен български Гергьовден

Всеки 6 май България отбелязва Деня на армията и Гергьовден – празник, който съчетава исторически и народни традиции. Той е свързан с почитането на Свети Георги като воин и защитник, както и покровител на овчарите и техния добитък. На този ден се отдава почит както на армията, така и на земеделците и скотовъдците, като се отразява връзката с природата и пролетното обновление.

Народните вярвания и обичаи, свързани с Гергьовден

В българския народен календар годината е разделена на два периода – от Гергьовден до Димитровден в средата на октомври и обратно. На 6 май овчарите, които често са наемани за целия летен сезон, изкарват стадата си на пасища. Затова именно грижа за овцете и техните обреди са централни за празника.

Вечерта преди Гергьовден се извършва ритуално доене на първата овца, родила агнета през годината. Кофата се украсява с червен конец и букет пролетни цветя, а в нея се поставя монета, която символизира богат добив на мляко. Главата на овцата се укорява с корона от див здравец, коприва, къпина и глог, сплетени с черен конец. Такива венци се закачат и на вратата на кошарата.
На същия ден за първи път в годината домакинствата приготвят прясно овче сирене, което не се осолява, за да се запази свежестта на млякото.

Магия и символика в празничните ритуали

Пролетните билки, младите клонки и цветята са с особена роля в обредите. Жените и децата рано сутрин събират диви цветя, с които украсяват прозорците и вратите на домовете си. Зелени венци от бук, дъб или ябълка служат за декорация на порти и маси, а венци от чесън, къпина, глог и коприва са поставяни като защита за добитъка.

Вярва се, че нощта преди Гергьовден „играят“ скритите в земята съкровища, а това време е подходящо за гадания. Считало се е, че за кратко може да бъде отнета плодородността и за предпазване сутринта мъжете бързат да заровят в нивите червено великденско яйце. Предците също слагали сол зад портата и женски пояс за защита, а в някои райони изгаряли слама от Бъдни вечер.

На Гергьовден съществува суеверие, че не трябва да се иска сол или закваска от съседите, за да не се предизвика лош късмет. Сутрешната роса е още един важен елемент – вярва се, че къпане в майската роса осигурява здраве през цялата година.

Празничната трапеза и обредите с агнето

Традиционната трапеза включва специален обреден хляб – „годовица“, върху който се оформят фигурки на овчар и овца от тесто. В чест на Свети Георги във всяка къща, особено в села, се коле младо агне. Лицето му се украсява с венец от събрани утрото цветя, а на левия рог се пали свещ, с която се чете молитва. Обичаят повелява агнето да се коле пред вратата, а кръвта да се излива в река или мравуняк като символ на умножаване на овцете.

Кожата на животното традиционно се дарява на църквата. На празничната маса често присъства агнешко месо, приготвено на шиш, както и ястие „дроб-сарма“, приготвено от карантии и ориз, задушени във фурна. Виното е неизменна част от тържеството, а песните и хората допълват празничната атмосфера. Водещ на хорото е най-известният овчар или бременна жена, която държи зелена клонка.

Празник, изпълнен с природни символи и традиция

Гергьовден съчетава в себе си воинска почит и връзката с природата и земеделието, носейки със себе си богата палитра от народни вярвания и ритуали. От ритуалното доене на овцата до прославянето на агнето на трапезата, празникът отразява усилията и вярата в плодородието, здравето и благополучието през цялата година.