Гергьовден отбелязва здраве, плодородие и нова стопанска година

Гергьовден, един от най-значимите пролетни празници в България, отбелязва прехода между зимата и лятото и се свързва със стартирането на новата стопанска година. Традиционно той се празнува в чест на свети Георги – покровител на овчарите, стадата и плодородието, като в основата на обичаите са надеждите за здраве, плодородие и благополучие.

Традиции свързани с природата и здравето

В нощта срещу Гергьовден, още преди сутрешния изгрев, хората в миналото са се събирали на скрити места, покрити с трева, за да събират роса, която почитателите на празника наричат „благата роса“. Мнозина се търкаляли голи в тревата, вярвайки, че по този начин ще се наемат с плодовитостта на природата. Други се разхождали боси и миели лицата си с утринната роса за здраве през цялата година. Безплодните жени я използвали за къпане с надежда да заченат.

В някои райони ритуалите включвали къпане в реки и други водоеми, като специална „мълчана“ вода от тези места се носела за замесване на обредния хляб. Според вярванията водата по Гергьовден е най-лековита и носи сила.

След ритуала с росата, при завръщане към домовете, хората събирали зелени клонки и билки, предназначени за украса на къщите, оборите и добитъка. Люлеенето на гергьовска люлка е друг характерен обичай – люлките се завързвали на раззеленени дървета, за да се пренесе силата на дървото върху люлеещия се. Момците люлеели своите избранички, като при това изпълнявали песни и разменяли шеговити реплики. Освен люлките, по дърветата се поставяли кантари, а хората се тегляли на тях с надеждата да бъдат здрави и жизнени през годината.

Ритуали за здраве и плодородие на животните

Св. Георги е смятан за най-силния покровител на стадата и земеделците, затова много от обредите на Гергьовден са съсредоточени върху опазването на здравето и плодовитостта на животните. Рано сутрин стадата се извеждали за ритуална паша, а овцете се доели по специален обреден начин. Издоявала се първата овца, която е родила агънце, като млякото преминавало през сребърен пръстен, а първите капки се хвърляли върху земята или върху яйце, което се заравяло в пръстта.

Най-важното в този ден е коленето на гергьовското агне, обикновено първото родено бяло мъжко агне. Жертвата се извършва под плодородно дърво и кръвта се оставя да попие в земята. Агнето традиционно се пече цяло и се освещава в храма. През целия ден се играят хора и се пеят гергьовски песни, много от които разказват за победи на свети Георги над змейове.

Празнични обичаи и символика

Момите изпълняват ритуали за гадаене, като напяват китки и пръстени, за да разберат къде и за кого ще се омъжат. Смята се, че дъждът на Гергьовден носи плодородие. Спазва се и традиционната забрана за даване на заеми, тъй като се вярва, че по този начин късметът и плодородието ще останат в дома.

Празничната трапеза включва мнозина гости и най-често се подрежда на открито сред зеленина – в близост до оброчища или манастири. След осветяването на трапезата се поставят обредни агнета, първото издоено мляко и хлябове, приготвени специално за празника.

На трапезата младите булки стоят изправени, за да символизират растежа на копите слама около тях, след което децата ги замерят с трохи и момите бягат, като това също носи символика на плодородие. В някои региони кумът събува булката от сватбените чорапи и премахва част от нейната сватбена дреха, слагайки ѝ женска забрадка.

Гергьовден е празник, изпълнен с дълбоки символи и богати ритуали, които свързват хората с природата, традициите и надеждите за добра година, здраве и изобилие.