Варна с най-старото злато и солница в света – кандидат за ЮНЕСКО

Приносът на Варна в праисторията с най-старите злато и солница в света трябва да бъде включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това заяви генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев при откриването на регионалната конференция във Варна по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който Агенцията изпълнява с подкрепа от Европейската комисия (ЕК).

Проектът на БТА цели да разказва за обмяната на знание между хората в България и на Балканите, и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), като взаимно опознават приноса си в общия живот. Вълчев подчерта, че обикновено се чува, че България получава пари от ЕС, но истината е, че и ЕС печели от българите, както и от останалите европейски народи.

Според Кирил Вълчев, Варна предлага не само най-големия град на Черно море, но и наследството на стара цивилизация, известна като „Култура Варна“. Тя е дала на света най-старото обработено злато, открито през 1972 г. в Варненския халколитен некропол. На площ от 3000 квадратни метра са разположени 294 гроба с 3000 златни предмети, чието тегло е 6,5 килограма. Според японски учени, те са датирани между 4600 и 4200 г. пр. Хр., а количеството злато многократно надвишава находките от същия период в целия свят.

Значение на наследството

С приобщаването на България и района на Варна в ЕС, Вълчев отбеляза, че Варна е дом на първия праисторически градски център в Европа от 4700 - 4300 г. пр. Хр. и на най-стария солодобивен център в Европа от 5500 - 4300 г. пр. Хр. край Провадия. Генералният директор на БТА подчерта, че е необходимо България да предложи включването на тези места в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Вълчев акцентира, че златото и солта от древността в района на Варна символизират икономическите ползи от европейската интеграция. Той посочи три важни цели за България: да представи Варна за включване в списъка на ЮНЕСКО, да подготви поръчка за нов полярен научноизследователски кораб и да инвестира в българите, за да останат или се завърнат в страната.

Научни изследвания и международно сътрудничество

Кирил Вълчев припомни, че конференцията се провежда след третото плаване на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ до Антарктида. България е сред страните в ЕС с такъв кораб, което подчертава научния принос на страната. БТА поддържа специална рубрика за Антарктида на два езика, която е достъпна за медиите в България и чужбина.

През февруари 2024 г. БТА откри национален пресклуб в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Вълчев посочи, че българските учени откриват нови ресурси на непроучени територии, например тюркоази на остров Смит, и подчерта значението на сътрудничеството между българските научни институции и организации.

Образование и младежка интеграция

БТА ще подпише договори за партньорство с медицинския университет във Варна и други учебни заведения, с цел да представя достиженията на университетите и да насърчава младите хора да учат в България. Вълчев изрази надежда, че с такива инициативи младежите от българските общности в Украйна и Молдова ще се завръщат в страната.

Проектът „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ започна с откриваща конференция на 1 ноември 2024 г. в Деня на народните будители. Вълчев подчерта важността на кирилицата и приносът на България за Европейския съюз, както и значението на историческите събития, свързани с културата и образованието в страната.