Проф. Петър Стоянович представи книгата си „Несвършващо време. Спомени“ в Ямбол

Проф. Петър Стоянович сподели за зареждащите срещи с хора из страната и за откритията на неподозирани „духовни гнезда“ пред БТА в Ямбол, където представи книгата си „Несвършващо време. Спомени“. Събитието беше организирано по покана на Регионалния исторически музей, а впечатления от изданието даде писателят Любомир Котев.

„При срещите с хората аз се зареждам по начин, който дори не искам да призная. Иначе ще се превърна в някакъв Пантелей пътник, обикалящ из пътищата на България“, сподели проф. Стоянович. Той подчерта, че не се притеснява от дискусии и предпочита, когато има въпроси, тъй като това доказва дълбочината на разговорите. „Това носи някакъв гъдел“, добави авторът. „Виждам хора, които разсъждават искрено и от сърце, независимо дали са щастливи или нещастни“, допълни Стоянович.

Книгата и личният опит

„Несвършващо време. Спомени“ е книга, която представя моменти от близката ни история чрез личния опит на автора. „Не толкова поле за спорове, а по-скоро шанс за свързване“, коментира той. Проф. Стоянович отбеляза, че е открил много хора, събрани в духовни гнезда, за които не всеки предполага, че съществуват. „Хората на словото имат непрестанен дълг към своята нация“, подчерта той.

Според него, важно е мемоаристиката да бъде обективно поднесена и документално подплатена. „Всеки дава свой поглед върху нещата, но трябва да се представя реалността“, каза Стоянович.

Впечатления от писателя Любомир Котев

На срещата писателят Любомир Котев отбеляза, че за добри мемоари е необходимо да се притежават остри сетива и да се разглежда действителността в дълбочина. „Важно е да отделиш зърното от плявата и да акцентираш на същностното“, добави той. Според Котев, самоиронията е важна, за да избегнем куха и фалшива представа за себе си.

„Несвършващо време. Спомени“ се свързва с най-знаменитите мемоари в българската литература, каза Котев, посочвайки произведения като „Строителите на съвременна България“ на Симеон Радев и „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. Той подчерта, че книгата отразява стремежа на автора да разказва ясно и точно за сложните неща.

Личният прочит е задължителна връзка между човека и историята, заяви проф. Стоянович. „Личният спомен е спасението на личността. Тук започва битката между реалността и легендата“, каза той, споделяйки истории по време на срещата с ямболската публика.

Директорът на историческия музей в Ямбол д-р Стефан Бакърджиев откри разговора. Проф. Стоянович, провокиран от Любомир Котев, обяви намерението си да организира нова среща, посветена на личността на цар Фердинанд, един от най-сложните персонажи в българската история.