Лазаровден: Традиции и значение за българските момичета
Д-р Анелия Овнарска споделя за обреда на лазаруването и ритуалите свързани с него
Лазаровден е свързан с красотата на българката и е важен момент в живота на всяко момиче. Това сподели етнологът д-р Анелия Овнарска по време на представяне на автентични детски народни носии в Казанлък. Тя акцентира, че Лазаровден е моментът, в който всяко момиче официално влиза във възрастта за женитба.
„В най-чист вид обредът лазаруване се е случвал един-единствен път в живота на момичето, той е бил вид инициация – да стане лазарка означава, че момичето е пораснало, усвоило е всички дейности на жената и е готово за женитба“, обясни д-р Овнарска. Тя добави, че с течение на времето и промяната в начина на живот, момичетата започнали да изпълняват ритуала по-малки и по-често.
Етнологът подчерта, че малките момичета не са имали право да носят накити и украшения, тъй като те са били атрибути на зрялата жена, а лазарките имат специално задължение да носят най-красивата дреха, обикновено взета от техни омъжени родственици. „Лазарките се обличали със сватбените дрехи и накити на по-големите си сестри или родственици“, уточни д-р Овнарска.
Ролята на лазарката
Лазарката е обредно лице, което преминава от къща в къща, изпълнявайки обреден танц, песен и наричания, с цел да донесе по-добър живот на семейството. Тя гони злите сили и носи плодородие, здраве и късмет. „Лазарките са изключително важни в този контекст“, подчерта етнологът.
Според д-р Овнарска, лазаруването като обичай е разпространено в цялата българска етническа територия. „Лазарки е имало навсякъде, в зависимост от района се наблюдават различия в облеклото и начина на пеене“, добави тя.
Специфика на лазаруването
Д-р Овнарска поясни, че най-дългият пост през годината е този преди Великден, който започва на Лазаровден. „Никой не си е позволявал да пее и да танцува по това време - единствените, които го правят, са лазарките“, каза тя. Лазарките имат песен за всеки член на семейството, което е характерно за цялата страна.
Тя разказа и за интересния обичай в поморийското село Еркеч, наречено Козичино, където обредът е различен и в него се включват и момчетата. „Там има и обред, наречен „кумичене“, при който лазарките благославят семействата, а на следващия ден правят обред с хляб и венци“, обясни д-р Овнарска.
„В българската традиционна култура водата има много важно място – тя премахва лошото и нечистото“, добави тя, акцентирайки на значението на водата в обредността.
