Ескиджумайският панаир в Търговище е важен търговски форум от 19 век

Ескиджумайският панаир, един от най-значимите търговски форуми в Северна България през 19 век, има своето начало в края на 18-и век в град Ески Джумая, днешен Търговище. Известен с различни имена като Пролетен, Гергьовденски и Джумайски панаир, той бързо се утвърждава като водещо събитие и привлича търговци от Османската империя, Изтока и Западна Европа.

Възход и значение на панаира

Специалисти от Регионалния исторически музей в Търговище подчертават, че панаирът става „един от най-прочутите и най-големите“ в региона. Възрожденската преса често споменава за него, а според уредника Николай Ставрев, отдел „История на България ХV – XIX в.”, панаирът е познат и извън пределите на Османската империя.

Първото писмено известие в пресата за събитието се появява във вестник „Цариградски вестник“ от 5 март 1849 г., който описва началото на панаира на 23 април. Става ясно, че панаирът бързо се превръща в център на търговия северно от Балкана, с растящ международен обхват от 40-те години на 19-и век до Освобождението.

Това мащабно събитие изисква и сериозни мерки за сигурност. През 1856 г. е посочено, че местните власти осигуряват пътищата и изпращат войски и заптиета, за да опазят спокойствието по време на панаира. Въпреки това не са редки инциденти и дори убийства, като един от тях е детайлно описан във „Цариградски вестник“ през юни 1856 г., когато търговец от Беброво е убит и ограбен.

Образование и религиозна толерантност

Любопитна особеност на Ескиджумайския панаир е значителната търговия с книги, която отразява интереса на местната общност към образованието. Освен търговска, панаирът изпълнява и културна функция.

Панаирът се организира така, че да бъде удобен за представители на различни вероизповедания. Вестник „Дунав“ от 1867 г. описва традиция, според която началото на панаира се избира в зависимост от деня на Гергьовден, за да се уважават християнските празници и традиции.

Икономически и социални аспекти

Вестник „Дунав“ от 1868 г. документира участието на около 800 търговци, с оборот, надхвърлящ сто милиона гроша, както и над две хиляди посетители от околните места. Това демонстрира значимостта на панаира за местната икономика и социалния живот.

Освен търговските сделки, организаторите се грижат за удобствата на гостите и настаняването на добитъка. Вестник „Дунав“ пред 1871 г. съобщава за завършването на нов хан с 140 помещения, фурни, кафе и места за стотици коне, което свидетелства за сериозния ангажимент към условията по време на събитието.

Панаирът се провежда с малки прекъсвания до 1877 г., като единственото временно спиране е по време на Кримската война. Отбелязва се и традиция, свързана с времето по време на събитието – често виждат дъжд, за което днес местните и гостите на Търговище все още се шегуват.

Традицията продължава и днес

Днес в Търговище се провежда 246-ият Традиционен пролетен панаир, който се организира между 12 и 18 май. Това събитие продължава да бъде важна част от културния и икономически живот на града, носейки наследството на богатата търговска история на Ески Джумая.