Сто години от романа „Великият Гетсби“ на Франсис Скот Фицджералд

Романът „Великият Гетсби“ на Франсис Скот Фицджералд отбелязва сто години от своето съществуване, утвърждавайки се като едно от най-значимите произведения на американската литература. От публикуването си до днес, книгата продължава да вдъхновява нови адаптации в киното, театъра и музиката, доказвайки своята непреходна актуалност.

Раждането и сюжетът на литературната класика

„Великият Гетсби“ е публикуван, когато Франсис Скот Фицджералд е на 28 години, след като вече е известен с предишните си успешни романи и сборници с разкази. В основата на историята е мистериозният милионер Джей Гетсби, живеещ в Лонг Айлънд, чието истинско име е Джеймс Гетс. Разказвач е неговият съсед Ник Карауей, който възприема случващото се около Гетсби и сложните му отношения с омъжената Дейзи Бюканан. Съпругът на Дейзи – Том, е представен като дързък расист и женкар, символ на богатите и безконтролни елити на онова време.

Романът завършва трагично със смъртта на Гетсби, застрелян от ревнивия Том, оставяйки Ники Каруей да размишлява за смисъла на живота и американската мечта в контекста на философията на отчуждение и меланхолия.

От първоначалната критика до легендарния статус

Въпреки че Фицджералд вече се е прочул с творчеството си, „Великият Гетсби“ първоначално не получава одобрение от критиката и постига слаби продажби. Финансовата криза от края на 1920-те и последвалата Голяма депресия оказват влияние върху интереса към романите, които прославят разкоша и богатството. Освен това, отмяната на забраната за алкохола променя културния контекст, като посланията на творбата се възприемат като остарели.

След смъртта на Фицджералд през 1940 г., неговото творчество е преоценено благодарение на приятелите и литературните критици Малкълм Коули и Едмънд Уилсън. Съществен принос има и разпространението на над 150 000 екземпляра „Великият Гетсби“ сред американските войници по време на Втората световна война, което налага романа като част от американската културна памет, отразява „Ню Йорк Таймс“.

Модерна икона и поп културен феномен

След войната романът възвръща популярността си като символ на 1920-те години — време на оптимизъм и свобода. Гетсби става архетип и израз на американската мечта, а творбата влиза в училищната програма, сравнявана с други значими произведения като „Чужденецът“ на Камю и „Спасителят в ръжта“ на Селинджър.

Холивудските екранизации, особено продукцията от 1974 г. с участието на Робърт Редфорд и Миа Фароув, както и по-новият филм от 2013 г. на Баз Лурман с Леонардо ди Каприо и Кери Мълиган, допринасят значително за оживяването на романа сред съвременната публика. Саундтракът на последната адаптация, включващ изпълнения на популярни изпълнители като Лана Дел Рей и Бионсе, приближава сюжета до младото поколение.

Литературно наследство и български преводи

На български език романът е преведен първоначално през 1966 г. от Нели Доспевска. След 2013 г. бяха направени нови преводи, провокирани от световния успех на филмовата адаптация. Известният цитат, отбелязващ борбата с времето, „Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото“, присъства на надгробната плоча на Фицджералд в САЩ и символизира непреходното значение на неговия роман.