Николай Петрусенко представя новия шрифт ЛИК за БТА
Проектът е резултат от сътрудничество между БТА и НХА, вдъхновен от културното наследство
Художникът Николай Петрусенко и негови колеги от сферата на шрифтодизайна участваха в проекта ЛИК, реализиран в партньорство между Българската телеграфна агенция (БТА) и Националната художествена академия (НХА). Те създадоха нов шрифт, наречен ЛИК, който вече се използва в текстовото и информационно съдържание на БТА от месец февруари.
Създаване на шрифта ЛИК
Шрифтът ЛИК, вдъхновен от емисията и популярното списание на БТА, е знак за обновление на агенцията. Петрусенко обясни, че шрифтът е визуалната репрезентация на писмеността, която отразява историческите и културологични наслагвания, както и обществените вкусове. Проектът цели да създаде разпознаваемо и функционално неутрално шрифтово семейство, което да е приложимо за целите на БТА. В него са включени културни белези от древнобългарските шрифтове, използвани в историческите столици Плиска и Преслав.
Кирилицата и нейното значение
Според Петрусенко, кирилицата е един от най-значимите културни приноси на българската държава, която успешно изобразява фонемите в българския език. Тя е усъвършенствана система, която днес се използва от около 200 милиона души. Петрусенко подчерта, че руската държава е играла важна роля в разпространението на кирилицата, особено в Азия, където се опитвали да я адаптират за неславянски езици.
Исторически контекст и развитие на шрифта
Шрифтът, който познаваме днес, е свързан с името на художника Борис Ангелушев, който през 1935 г. се завръща от Германия и залага основите на модерното оформление на книгата и шрифта в България. Ангелушев е автор и на логото на БТА. Неговата работа допринася за характерната форма на буквите, която е лесно разпознаваема и четима.
Петрусенко отбелязва, че всяка писменост, включително латиницата, еволюира постоянно. Тя е наследник на египетското йероглифно писмо и през вековете е преминала през различни културни влияния. Латиницата е пример за стилово многообразие и еволюция, която е довела до значими шрифтове, като Capitalis Monumentalis, приет в Римската империя.
Николай Петрусенко акцентира, че всички шрифтове произлизат от калиграфията, която остава жива и днес. Той вярва, че интересът към калиграфията ще нараства, особено на фона на автоматизацията и развитието на изкуствения интелект, който заема все повече функции на хората.
