Литературни срещи 2023: Изкуството и паметта в дискусия под мотото 'Археология на паметта'

Дискусия за начина, по който изкуството помага за съхраняването на паметта, постави началото на тазгодишното издание на "Литературни срещи" на фондация "Прочети София", провеждащи се под мотото "Археология на паметта". Разговорът на тема "Трагедия или фарс - къде се намираме, накъде отиваме и кой ще го опише" се проведе на 24 април в античния комплекс „Сердика“.

В събитието участваха Виктория Драганова (куратор и основател на Swimming Pool), Ангел Игов (писател и литературен критик), Кирил Василев (поет и културолог). Модератор беше философът и журналист Тони Николов. "Колективната памет е като едно разбито огледало, на което ние нарязваме пръстите си, докато се опитваме да подредим някакви късчета от живота си", обобщи той малко преди финала - сравнение, което допадна на всички участници.

Самото ларго, останка от отминалите времена на Рим, даде друг повод за размишление в началото на дискусията. Напоследък българската културна памет и идентичност все повече се насочват към римското минало, за сметка на други пластове от историята, които биват изтласкани, смята Кирил Василев. Така че, говорейки за "Археология на паметта", трябва да се има предвид и управляването на тази археология.

Спорове за историческите пластове

Дали римското минало наистина е смятано за най-важно, усъмни се Тони Николов, като посочи, че се говори много за тракийските племена. "Зависи кой пласт от историята ще привилигироваме - винаги един пласт излиза отгоре". Дебатът за тракийското и римското минало е стар. Но евроориентираните политици настояват на връзката ни с римското наследство. Тези, които търсят алтернативна генеалогия, обръщат внимание на траките, които се превърнаха в централен елемент от българската културна идентичност.

Ангел Игов сподели, че паметта става по-важна, защото сме увиснали в един абстрактен, глобализиран свят без опори. "Миналото все пак е нещо, което може да бъде споделено, включително в една общност", предложи той. В същото време паметта, която опазва спомените, постоянно е бомбардирана с информация, предупредиха участниците. "Новини, фалшиви новини и така нататък... живеейки в една такава абсолютна суматоха, на мен ми е любопитно какво всъщност предлага изкуството", добави Виктория Драганова.

Археология на паметта и скандалите

Тони Николов отбеляза, че "ако си археолог на паметта, това значи да си малко археолог на скандала". Разговорът премина през темата за своята и чуждата родова памет, като се стигна до въпроса защо предизвикването на скандал е важно. "Ровенето в археологията на паметта, което е способно да предизвика скандал, трябва да се отчитаме като положително явление", посочи Игов. Тази теза беше подкрепена от събеседниците, които се съгласиха, че липсата на скандали в литературата е симптом за състоянието на културата.

Кирил Василев добави, че "бъдещето е отменено", и идентичностите се формират по отношение на миналото. Изкуството, особено при творците, занимаващи се с постколониални теми, се занимава с преживяното страдание. "Изкуството трябва да държи известна дистанция спрямо институционалните политики", подчерта той.

Културната памет и идентичността

На дискусията беше засегната и връзката между личната история, паметта и идентичността. Личните истории също могат да бъдат идеологически оцветени. Ангел Игов коментира, че "нашите масови популярни представи за историята са оформени по-скоро от художествения разказ, вместо от историята". Тони Николов добави, че "литературата задава, сплотява - тя е лепилото на националния разказ".

След края на дискусията беше представена инсталацията "Под центъра на тежестта" на творческия тандем "Съпромат" (Михаела Добрева и Борис Далчев). Обувките, поставени на купола на ларгото, ще останат до края на събитието, напомняйки за присъствието на съвременния човек не само като индивид, но и като съвкупност от всички наслоени исторически събития, които довеждат до настоящия момент.